От пролетта на 2024 г. Венеция въведе пилотна схема за таксуване на еднодневните туристи.

Посетителите, които не бяха отседнали за нощувка, трябваше да платят 5 евро в определени дни, смятани за най-натоварени, включително уикендите и националните празници на страната.

Таксата беше изпробвана като начин за „възпиране“ на тълпите от туристи в пренаселени дни и по този начин да се помогне за решаване на проблема със свръхтуризма във Венеция, припомня Fortune.

Данните за 2023 г. са красноречиви: 5,7 милиона души са посетили Града на лагуните, като в пиковите дни са пристигали над 80 000 души. За сравнение, историческият център на Венеция сега има по-малко от 50 000 местни жители.

Експериментът с въвеждането на входна такса обаче не успя да намали броя на туристите. Напротив, през първите 11 дни от пилотния период бяха регистрирани близо 750 000 посетители. За същите дни на 2023 г. са регистрирани около 680 000 посещения.

Въпреки слабите резултати властите обявиха, че данъкът за еднодневни туристи ще се върне през 2025 г., като този път ще се удвои до 10 евро в някои дни.

Много от местните жители от самото начало бяха против таксата, като организираха протести, включително в деня на въвеждането ѝ. Според тях решението на проблемите на Венеция се крие в подкрепата на местната общност.

Сузана Полони е активистка в организацията Rete Solidale Casa, която се бори за жилищните права на местните във Венеция. Тя подчертава, че входната такса не засяга само туристите, които са задължени да плащат, но и живеещите в града, които не са.

„Какви разумни причини оправдават посегателството върху личния живот, след като най-красивият град в света е единствения платен, а ние сме принудени да доказваме, че сме жители на собствения си град?“, пита тя и допълва:

„Тежестта на свръхтуризма се стовари върху живота на гражданите на Венеция.“

Полони е проучила официалните данни от Контролната зала на Венеция, която събира статистически данни за посетителите, и изтъква друг проблем, с който според нея властите трябва да се заемат.

Броят на регистрираните посетители с нощувка е по-голям от регистрираните легла в града, което я кара да заключи, че има десетки незаконни краткосрочни наеми. Налице е „неотложна необходимост градът да се снабди с регламент за наемите, който значително да намали краткосрочните“, допълва тя.

Според други активисти, Венеция страда не само от броя на туристите, но и от вида туризъм.

Валерия Дюфло създава уебсайтаVenezia Autentica през 2015 г. и сега се застъпва за туристически модел, който да е от полза за местното население.

„Данъкът за еднодневни посещения в никакъв случай не е достатъчен за решаване на основните проблеми с туризма днес: изместването на местните предприятия и на местното население“, казва тя и допълва:

„Всички трябва да гледаме на гибелта на Венеция, на нейната общност и на нейното наследство като на поучителна история и да работим колективно, за да променим начина, по който измерваме успеха и ангажираме общностите в туристическата индустрия.“

Дюфло би искала да види по-голям акцент върху даването на възможност на туристите да прекарват времето и да инвестират парите си там, където това е от полза за местната общност, икономика и наследство.

За Полони входната такса от 5 евро не само е неефективна, но и пречи на насочването на средства в помощ на жителите.

„Други необходими и спешни мерки са обновяването и преотстъпването на свободни обществени жилища, икономическата диверсификация за работни места, които не са единствено в сферата на туризма, подобряването на местния обществен транспорт и социалните и здравните услуги.

Само по този начин ще бъде възможно да спасим Венеция“, допълва тя.