Според мнението на модерните критици, графитите са най-голямото движение в изкуството след Ренесанса.

Факт е, че вероятно и децата могат да разпознаят творбите на мистичния Банкси, но е съмнително дали са толова добре запознати с шедьоврите на Караваджо, например.

А може би именно фактът, че графитите са забранени на много места, допринася за очарованието им, особено за младите хора, пише Euronews.

Канадският художник Луи Пиер Бойвен посочва как влиянието им е проникнало в света на изкуството по фин, но въздействащ начин. Наричайки го „трасграфити“, той го отделя от огромното влияние, което художници като Банкси са оказали върху културния пейзаж.

Целта му е да подчертае начините, по които графити техниките се използват в други методи на изкуството и извън него. „Това е интегрирането на графитите в съвременните художествени практики по много фин начин. То е различно от градското изкуство“, казва той.

„Градското изкуство, като произведенията на Банкси или други художници, е да нарисуваш нещо на стената, а след това да направиш абсолютно същото в галерията.“

40-годишният Бойвин, който е родом от Квебек в Канада, но живее в Барселона, ще участва в дебат за трасграфити в Museu Art Prohibit (Музея на забраненото изкуство) в града на 30 октомври, за да обсъди тази нова концепция с художници от цял свят. Сред другите известни имена са Марти Саве от Испания, Алсино Сковронек от Германия, френският Бертран Мейн и Марк Маскорт Боикс, испански културен куратор.

Банкси е може би най-известният графити художник в света.

Самоличността му остава загадка, но творбите му носят милиони на търгове и популяризират днешния свят на градското изкуство.

Въпреки това Бойвин смята, че негативното отношение към градското изкуство все още се запазва.

„Съществува реакция срещу градското изкуство, което се разглежда като един вид нисък клас изкуство“, казва той.

„Trasgraffiti е по-фино използване на графити практиките. Художниците могат да използват тагове или творби, които изглеждат така, сякаш са направени със спрей. Това доказва, че графитите имат наистина огромно влияние върху света, но особено върху този на изкуството.“, обяснява художникът и допълва:

„Трасграфитите са субкултура с различни ценности. Бавно хората интегрират аспектите им в своето изкуство. Това се случва от векове, но сега в световен мащаб много неща идват от графитите. Важното е да се оцени въздействието. Графитите са оказали голямо влияние в модата, изкуството и дизайна. Те са част от пейзажа на града.“

Според него начинът, по който се възприемат графитите в градовете и държавите, говори много за културния живот там.

„В Барселона има графити туристи и хора, които идват, за да гледат как се правят графити“, което доказва, че градът има оживен културен живот. „Той е динамичен от 90-те години насам. Има много улично изкуство.“

Бойвин, който измисля думата trasgraffiti, казва, че тя идва отчасти от испанската tras, която означава „през“, така че означава „изкуство чрез графити“.

Британският антрополог и автор Рафаел Шакър наскоро засегна въпроса за въздействието на графитите, като ги нарече ефимерно изкуство.

В колона за The Guardian, той постави въпроса защо само изображения с финансова стойност – изкуство или реклами, се смятат за приемлива част от облика на градовете.

„В Обединеното кралство все още вкарват в затвора автори на графити за това, че са поставили пигмент върху някаква повърхност (и то почти винаги върху обществена, а не върху частна сграда), докато улични художници като Банкси се измъкват от наказателна отговорност за същите деяния благодарение на провинциални решения за това какво е изкуство“, пише критикът.

Сега Бойвин се надява да организира изложба за трасграфити в The Museum Art Prohibit - „перфектно“ място, тъй като е посветено на забраненото изкуство, каквото графитите все още са.

„Влиянието, което графитите оказват върху нашия свят, има и лоши, и добри страни. Важно е институциите, особено градските съвети, да разберат значението му в обществото, защото това е култура, която съществува от 50 години и няма да изчезне“, допълва художникът.