През 2015 г. Анита Абилдгард се включва в менторската програма Singularity University в Силициевата долина. Водена от Питър Тийл, един от създателите на PayPal, програмата има за цел да създаде група от предприемачи, които да развиват иновативни технологии в помощ на големи групи хора.

Тази цел обаче се сблъсква с една основна спънка – намирането на точната научна литература за решаването на даден проблем се оказва неочаквано трудна задача. Научните статии имат много специфична терминология и е изключително трудоемко да бъдат откривани с прости думи в Google.

Решена да се справи с нея, Анита Абилдгард се връща в Норвегия с идеята да създаде стартъп, който да използва силата на AI като ключ към бързата работа с научна литература. Но подобен стартъп има нужда от техническо лице със задълбочени познания по темата. Затова тя се обръща към своя състудент от Chalmers University of Technology Виктор Ботев.

По това време той е инженер-изследовател в областта на AI в университета и точно е провел експеримент, който трябва да отговори на въпроса: Колко време ще ми отнеме да открия цялата научна литература, която ми е интересно да прочета? Отговорът е 16 часа, а изводът му - трябва със сигурност да се направят инструменти за подобно търсене.

Това съвпадение води до създаването на Iris.ai, а впоследствие и на AI платформата за бързо откриване на научни статии и патенти Researcher Workspace (Rspace).

Една от най-успелите жени в медийните технологии идва за Digital Trends 2024

Проблеми на растежа

„В началото започнахме със семантична търсачка – задаваш въпрос като на ChatGPT, само че ти връща група документи, а не директни отговори. Към днешна дата вече разработваме големи езикови модели за научния свят. Те помагат на научни работници да намират отговори на много специфични въпроси за тяхната сфера и по-този начин много по-бързо да разработват нови материали, нови молекули за лекарства, нанотехнологии и т.н.“, разказва пред Profit.bg Виктор Ботев.

Но за да се измине целият този път, IRIS.AI трябва да се справи с редица предизвикателства. Едно от тях е намирането на точните потребители на RSpace.

„Стартирахме с това да търсим предприемачи като клиенти, но се оказа, че те не са точната таргет група, защото нямат достатъчно финансови възможности за подобни сложни инструменти. Тогава преминахме към университети и индивидуални изследователи, но там се появиха друг тип проблеми. Оказа се, че и те не са нашият таргет. Така, след няколко години лутане, стигнахме до корпоративните клиенти, където нещата се получиха“, спомня си единият от основателите на Iris.ai.

След това обаче се появява един значително по-нишов проблем - бариерата пред приемането на AI. В началото научната общност не вярва, че тя може да ѝ свърши работа. Впоследствие пък се появява страха, че AI е толкова добър, че всъщност може да изземе функциите на много изследователи.

„Истината е, че и в момента AI не навлиза достатъчно бързо в R&D сферата. Хората в нея имат изградено мнение за себе си, че разбират проблемите, по които работят, много добре. Затова и им е трудно да се доверят на AI. В същото време ги е страх, че ако технологията се окаже достатъчно добра, ще им вземе работата. Това ги прави много консервативни от гледна точка на интеграцията“, обобщава проблема Виктор Ботев.

И тук идва място на финансирането.

Как GenAI превърна Бундеслигата в един от най-популярните спортни медийни продукти в света

Инвестиции има, но не за всички

Iris.ai е част от първата вълна на съвременното развитие на AI, стартирала в средата на миналото десетилетие. Тогава се появяват първите модели, даващи възможност думите да се превръщат в математическо векторно пространство, което компютъра може да обработва.

В края на десетилетието – 2018-19 г. - идва втората вълна и AI вече разбира кога се сменя контекста в някаква поредици от думи.

Така стигаме до появата на ChatGPT и надигането на третата вълна – тази на генеративния изкуствен интелект.

„Всяка една вълна е все по-голяма, но всички те се характеризират с едни и същи ефекти – и тогава, и сега около 80% от средствата са в големите технологични компании като Microsoft, Google и Meta. Те или се насочват директно към тях, или към спиноф компании – стартъпи, създадени от техни бивши кадри. Така че има все повече средства, но много голяма част от тях отиват в точно определени организации“, акцентира съоснователят на Iris.ai.

Все пак компанията успява да се справи с финансовите предизвикателства и дори наскоро набира средства в нов инвестиционен рунд. Той е воден от български VC фонд, което прехвърля разговорът ни към стартъп екосистемата у нас.

Визионери от глобалния бизнес споделят работещи AI стратегии по време на Digital Trends 2024

Колкото по на изток, толкова по-консервативно

По думите на Виктор Ботев българската стартъп екосистема има много с какво да се похвали. Особено като се има предвид, че трябва да се развива в изключително сложна от гледна точка на инвестициите среда.

От запад на изток инвестиционните намерения стават все по-консервативни. На американския пазар се поемат много по-високи рискове и финансирането е много по-голямо. Освен това инвестициите идват с много по-малки изисквания за гаранции.

„В Западна Европа средствата намаляват, а гаранциите се увеличават. Като стигнем в България, нещата стават изключително небалансирани – средствата са малко, а изискванията за гаранции са много високи“, обяснява той.

Друг основен проблем е, че след като минат сийд рунда, стартиращите компании у нас реално нямат много възможности за допълнително финансиране. Фондовете намаляват експоненциално с всеки следващ рунд, което принуждава стартъпите да търсят алтернативни пътища за инвестиции.

Въпреки всички изброени препятствия, към днешна дата Iris.ai работи с различни компании от Fortune 500, разработващи нови типове материали. Едни от най-големите проекти, в които участва AI решението на стартъпа RSpace, са свързани с подмяната на пластмасите, направени от петролни продукти, с органични материали. А това мотивира Виктор Ботев и екипа му да гледат смело напред.

„Една от основните ни цели е да създадем технология в ЕС, която да е конкурентноспособна на китайския и американския пазар, когато става въпрос за AI модели за по-нишови приложения. Искаме да разрастнем компанията на европейския пазар и да направим Европа едно по-конкурентноспособно място в глобален мащаб. Идеята ни е с помощта на нашите инструменти да се създадат много нови технологии и се надяваме да участваме активно в изграждането на една иновативна европейска екосистема“, споделя в заключение той.

Дигиталните голмайстори на УЕФА, ФИФА, Бундеслигата и Астън Вила идват за Digital Trends 2024

Виктор Ботев ще бъде сред лекторите на форума Digital Trends 2024, който ще се проведе на 5 ноември в Sofia Event Center с участието на технологични експерти и лидери от едни от най-големите компании и организации в света - Google, Amazon Web Services, Accenture, UEFA, FIFA, Bundesliga, Aston Villa, LiveScore, Ringier- заедно с визионери и ръководители от българската технологична и финансова среда.

Oсигурeте своето място за събитието през мрежата на Eventim.

Подробности за програмата и участниците, както и още новини около форума следете на сайта Digital Trends 2024.