Самодоволството в борбата с изменението на климата и опазването на биологичното разнообразие застрашава икономическото оцеляване.

Колкото по-дълго чакаме, толкова по-високи ще бъдат разходите, пише в нова публикация в блога на ЕЦБ президентът на финансовата институция Кристин Лагард и предупреждава за нарастващата разлика между поетите ангажименти и необходимите инвестиции.

„Всички сме го чували неведнъж: или ще се справим с изменението на климата и ще опазим природата, или ще се сблъскаме с високата цена на нашето бездействие. И тази цена се увеличава с всеки изминал ден“, продължава Лагард.

Спомнете си наводненията в Испания, сушите в басейна на Амазонка или бурите в Северна Америка. Тези събития са ужасяващи сами по себе си, но те разрушават и основите на нашите икономики и в крайна сметка - основата на нашето икономическо оцеляване.

Според президента на ЕЦБ справянето с кризите, свързани с климата и природата, изисква спешни инвестиции в три области:

• смекчаване на последиците

• адаптиране

• помощ при бедствия

С други думи: трябва да ограничим изменението на климата във възможно най-голяма степен, да се подготвим за това, което не можем да избегнем, и да помогнем на тези, които са най-силно засегнати.

Всичко това е жизненоважно - и струва скъпо. Но досега сме мобилизирали само малка част от необходимите средства, смята Лагард.

За да продължим с целите на Парижкото споразумение, глобалните годишни инвестиции в смекчаване на последиците от изменението на климата, предназначени да подпомогнат прехода на нашите икономики, трябва да достигнат до 11,7 трилиона щатски долара годишно до 2035 г., според оценки на Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Това е равно на около 10 % от световното икономическо производство.

Само енергийният преход изисква инвестициите в чиста енергия да се утроят до 2030 г. Спешно трябва да отключим всички възможни източници на капитал, бързо и мащабно, и да създадем регулаторни условия за финансиране на нашето зелено бъдеще и за опазване на природата.

Изменението на климата и деградацията на природата ще преобразят обществата независимо от действията, които предприемаме. Това означава, че трябва да се адаптираме и да станем по-устойчиви - и да го направим по начин, който е справедлив и равнопоставен, допълва банкер номер едно на ЕС.

Според Лагард дори при най-оптимистичните сценарии правителствата ще трябва да помагат, особено на най-уязвимите групи. И все пак, ако погледнем към инвестициите за адаптиране към климата, разликата между необходимото и планираното, което наричаме „разлика във финансирането“, се увеличава.

Според UNEP тези финансови нужди са с 50% по-високи от предишни оценки и до 18 пъти по-големи от текущите ангажименти.

Изоставането в смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях увеличава риска от природни бедствия, а оттам и нуждата от помощ.

Особено задължение на най-силните държави е да помагат на най-уязвимите, както по хуманитарни, така и по икономически причини. И тук обаче усилията далеч не са достатъчни, а финансирането за помощ при климатични бедствия е далеч от необходимото.

Това отчасти се дължи на увеличаващата се разлика между застрахованите и незастрахованите загуби.

Според Swiss Re само 38% от общите 280 млрд. долара глобални икономически загуби за 2023 г. са застраховани и по-голямата част от тях са в индустриализирания свят.

Споразумението за Фонда за покриване на загуби и щети, постигнато преди две години на COP 27 в Шарм ел-Шейх, беше добре дошло, а COP29, който тази седмица е в Баку, е възможност да се отключи необходимият капитал. Предвид неравномерното въздействие на изменението на климата обаче, по-развитите държави следва да увеличат вноските си в него, допълва още ръководителят на ЕЦБ.

Изменението на климата и деградацията на природата са заплахи за нашите икономики. Ето защо ЕЦБ и други централни банки ги вземат предвид, когато работят за поддържане на стабилни цени, стабилни банки и сигурна финансова система.

„Нашата задача е да събираме и анализираме данни как изменението на климата оказва влияние върху банките и икономиката. Това може да помогне за ефективното насочване на вече отпуснатото и бъдещото финансиране, така че икономиката да съответства на целите от Париж.

Но правителствата са тези, които са начело на борбата с изменението на климата. Те разполагат със средствата и инструментите за справяне с него.“, отбелязва Лагард и допълва: „Те обаче не могат да се справят сами.“

Дружествата, капиталовите пазари и рисковите инвеститори също ще имат жизненоважна роля за финансирането на зелените иновации.

А в рамките на ЕС структурните политики, фискалните стимули (като ценообразуването на въглеродните емисии и премахването на субсидиите за изкопаеми горива), плановете за преход и напредъкът по отношение на Съюза на капиталовите пазари са от решаващо значение за премахването на инвестиционните пречки и ускоряването на зеления преход.

„Справянето с изменението на климата и опазването на биологичното разнообразие по справедлив и равноправен начин не е задача, която можем да си позволим да оставим на бъдещите поколения - наш дълг е да действаме сега.

За да гарантираме икономическото си оцеляване, трябва да инвестираме в нашето зелено и устойчиво бъдеще. Тазгодишното заседание на Конференцията на страните е моментът за преодоляване на недостига на средства за финансиране на борбата с изменението на климата в световен мащаб.“, допълва в заключение Кристин Лагард.