Романсът между Доналд Тръмп и Илон Мъск е един от най-странните резултати от президентските избори през 2024 г.

Мъск се застъпи за Тръмп, подкрепяйки кампанията му както финансово, така и чрез своята социална платформа X, а сега е „най-влиятелният“ член на орбитата на новоизбрания президент, според източници на The Wall Street Journal.

Най-богатият човек в света участва в срещи и интервюта с кандидати за позиции в кабинета, присъединява се към разговорите на Тръмп с чуждестранни лидери като украинския президент Володимир Зеленски и набира приятели и съюзници за ключови позиции в правителството. Самият той бе назначен за съръководител на новосъздадения отдел за ефективност на (накратко DOGE, препратка към популярната меме монета).

Каролайн Лийвит, говорител на Тръмп, каза в изявление: „Илон Мъск и президентът Тръмп са страхотни приятели и брилянтни лидери, които работят заедно, за да направят Америка отново велика. Илон Мъск е бизнес лидер, който се ражда веднъж на поколение, и нашата федерална бюрокрация със сигурност ще се възползва от неговите идеи и ефективност.“

Колко дълго обаче могат да съжителстват мирно две възпламеняеми личности? Когато двама лидери се опитват да споделят светлината на прожекторите и юздите на властта, няма ли да последва токсична връзка?

„В момента Тръмп и Мъск изглеждат като най-добри приятели, като се смята, че първият разчита на съвета на втория по отношение на различни назначения в администрацията“, казва пред Fast Company Стивън Бъкли, преподавател по социология на дигиталните медии в Лондонския университет Сити. „Мъск обаче е този, който се нуждае много повече от приятелството на Тръмп“, допълва Бъкли.

Мъск и Тръмп споделят редица качества, казва експертът по психично здраве и автор на „Култът към Тръмп“ Стивън Хасан, според когото и двамата проявяват черти на „злокачествен нарцисизъм“ – споделена личностна характеристика, която би била трудна за овладяване, като се има предвид, че Мъск ще трябва да играе „втора цигулка“. „Докато Мъск стои послушно в тази рамка, приятелството ще е ефективно“, казва Хасан. По думите му обаче е съвсем друг въпрос колко дълго Мъск ще играе тази роля.

Експертът по социалните медии Мат Навара посочва, че и Тръмп, и Мъск имат опит в спорове с бизнес партньори или държавни представители – просто погледнете сблъсъците на Мъск с Бразилия и Обединеното кралство през последните месеци.

Докато двамата мъже със сигурност споделят някои възгледи относно иновациите и съпротива срещу прекаленото фокусиране върху въпросите на расовата и социална справедливост, „споделената им нужда от господство може да превърне съгласуваността им в съперничество по-бързо от очакваното“, казва Навара.

От друга страна, добавя Навара, и двамата знаят какви са залозите за собствената им репутация и взаимните ползи, които партньорството им може да донесе. „Това може да означава, че връзката им ще продължи по-дълго, отколкото хората очакват“, казва той.

И все пак, човек трябва само да погледне някои коментари на Тръмп, за да види колко недоверчив може да бъде той към себеподобните си. „Един от проблемите, когато станеш успешен, е, че неизбежно следват ревността и завистта“, пише новоизбраният президент в своята книга за бизнес съвети „Изкуството на сделката“ от 1987 г.

В новата си роля Мъск ще търси начини за намаляване на бюрокрацията и съкращаване на трилиони долари разходи от държавния бюджет. Той е особено фокусиран върху раздутия размер на федералната работна сила.

Въпреки че заплашва да съкрати работни места, през изминалата седмица Мъск се е обърнал към близки приятели, за да заемат нови държавни позиции, които биха могли да засегнат неговите шест компании, включително Tesla, SpaceX и X, отбелязва WSJ, позовавайки се на свои източници. Те смятат, че привличаните от него хора ще чувстват, че работят за него, вместо за президента Тръмп.

SpaceX, която е подписала държавни договори на стойност над 15 милиарда долара през последното десетилетие, е доминиращата компания, използвана от Пентагона и Националната космическа администрация. Междувременно Мъск и неговите компании са разследвани многократно от правителствени агенции и се очаква той да се насочи към съкращения на хора именно там. Това включва Федералната търговска комисия, Министерството на правосъдието, Комисията по ценните книжа и борсите и Службата за вътрешни приходи, посочва WSJ.

Относно заканата на Мъск да намали федералните разходи с поне 2 трилиона долара, ветерани от минали администрации, включително видни републиканци, са скептични, че ще успее да постигне тази цел, без да съкращава програми, които имат широка двупартийна подкрепа.

Други ветерани от първия мандат на Тръмп очакват Тръмп в крайна сметка да се настрои отрицателно към Мъск, особено ако го засенчи на събития или се опита да поеме водеща роля в комуникацията със световните лидери, с много от които Мъск вече има връзки.

Междувременно някои дарители от Силициевата долина изразяват разочарование от номинациите, които Тръмп обяви досега, отбелязвайки, че техните възгледи трябва да бъдат по-добре представени предвид парите и времето, които са отделили за кампанията на Тръмп.