Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) световната икономика ще нарасне с малко по-бърз темп през следващата година, тъй като инфлацията продължава да се понижава. Тя обаче може да се забави, ако митата се повишат, а правителствата не успеят да намалят големите бюджетни дефицити.

В тримесечен доклад базираният в Париж изследователски орган очаква световната икономика да нарасне с 3,3% през следващата година, което е увеличение спрямо темпа на растеж от 3,2% през тази.

Преди това ОИСР изчисляваше, че световният растеж ще остане непроменен през 2025 г. Промяната идва от факта, че икономиката на САЩ се очаква да нарасне с 2,4%, вместо с 1,6%, както се смяташе преди това.

„Растежът продължава да бъде устойчив“, коментира Алваро Перейра, главен икономист на ОИСР, в интервю за The Wall Street Journal. „Виждаме, че растежът в САЩ е много стабилен.“

Тези прогнози обаче предполагат, че няма да има промени в търговските политики, а това изглежда малко вероятно, като се има предвид, че новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп се закани да наложи по-високи мита върху вноса от широк кръг държави.

Перейра предупреждава, че има нарастващи рискове за перспективите от търговското напрежение и протекционизма, като по-високите мита вероятно ще отслабят растежа и ще доведат до повишаване на потребителските цени. Друга заплаха за възстановяването от пандемията и рязкото покачване на инфлацията са големите бюджетни дефицити в редица държави, включително САЩ и Франция.

Реформаторът Мъск и тромавата Европа: Може ли милиардерът да раздвижи икономиката на Стария континент

Доходността на държавните облигации на САЩ се повиши в навечерието и непосредствено след президентските избори в страната, тъй като инвеститорите се притесняваха от перспективата за по-големи бюджетни дисбаланси при втората администрация на Доналд Тръмп. Въпреки че доходността леко спадна след назначаването на мениджъра на хеджфонд Скот Бесент за ръководител на Министерството на финансите, тези опасения остават.

„Дългът продължава да нараства, дефицитите са относително големи и според нас е доста важно да се уверим, че фискалната политика подобрява устойчивостта на публичните финанси“, казва Перейра. „Засега ситуацията е управляема, но е важно да се уверим, че тя ще продължи да бъде такава. Изключително важно е да има фискална дисциплина.“

Тъй като темповете на инфлация ще продължат да намаляват и ще достигнат целите на централните банки в повечето държави до 2026 г., ОИСР смята, че те трябва да намалят основните си лихвени проценти. Това обаче трябва да се случи по начин, който е „внимателно преценен“, за да се гарантира, че цените на услугите, по-специално, ще продължат да се забавят.

Организацията очаква основният лихвен процент на Федералния резерв да се понижи до 3,25% - 3,5% до първото тримесечие на 2026 г., а на Европейската централна банка - до 2% до края на 2025 г. За Японската централна банка очакванията са за допълнително повишаване на основния лихвен процент до 1,5% до края на 2026 г.

ОИСР повишава прогнозите си за растежа през 2025 г. за Индия - която определя като „светъл лъч“ за световната икономика - и Китай. Перейра заявява, че втората по големина икономика в света ще продължи да бъде спъвана от големите спадове в цените на недвижимите имоти.

Новото нормално в икономиката: Контролирана търговия

„Понякога е необходимо много време, за да се разсеят тези ефекти“, каза той. „Износът продължава да се развива много добре, но потреблението е много слабо.“

В отговор на бюджета на новото правителство от ноември ОИСР също така повишава прогнозата си за растежа на Обединеното кралство от 1,2% на 1,7%. Тази за Германия обаче спада от 1% на 0,7%.

„Абсолютно необходимо е да се предприемат структурни реформи за повишаване на производителността“, коментира Перейра за закъсалата европейска сила, като подчертава „недостига“ в нейната цифрова инфраструктура.

Европа затъва в бюджетни проблеми

В Европа картинката като цяло не е розова. Най-големите държави на Стария континент затъват една след друга в бюджетни проблеми.

Френското правителство отново е на ръба на колапса, след като министър-председателят Мишел Барние отказа да се подчини на исканията на десни и леви партии да направи допълнителни отстъпки по бюджетните планове на страната. Сега той е изправен пред вот на недоверие, който почти сигурно ще загуби.

Междувременно германското правителство вече е напът да проведе предсрочни избори в началото на следващата година, а собственият му вот на недоверие ще се състои през следващите няколко седмици.

Барние заобиколи парламента, Франция е пред политическа и финансова криза

Дори в Обединеното кралство министър-председателят Киър Стармър и министърът на финансите Рейчъл Рийвс са подложени на натиск само пет месеца след началото на работата си, като споровете отново са съсредоточени главно около бюджета.

Защо обаче националните бюджети в Европа изведнъж станаха толкова спорни?

В еврозоната фискалните правила след пандемията оказват натиск дори върху най-стабилните членове на ЕС. Франция, Италия и Гърция отдавна са смятани за нарушители на бюджетните правила. Сега обаче Германия, Австрия и Нидерландия също не спазват изискванията, според които държавите трябва да поддържат съотношение от 3% дефицит и 60% дълг спрямо БВП.

Европейската комисия вече оценява бюджета не само по финансовите му планове за следващата година, но и по въздействието му върху дългосрочната траектория на дефицита на всяка държава.

В Париж хазартният ход на Барние, който се опита да прокара своите 60 млрд. евро за повишаване на данъците и съкращаване на разходите чрез задействане на член 49.3 от френската конституция, изглежда ще го превърне в най-кратко служилия френски премиер от 1958 г. насам. Политическите борби доведоха до спад на френските акции, а разходите по заемите достигнаха нива, невиждани от дълговата криза в еврозоната от последното десетилетие.

В Берлин канцлерът Олаф Шолц направи изненадващо посещение в Киев в понеделник, като обеща на украинския президент Володимир Зеленски да сключи оръжейна сделка на стойност 650 млн. евро. Този ход предизвика повдигане на вежди в Германия, тъй като помощта на правителството за Украйна беше в центъра на разногласията в коалицията. Разпадането на неговия кабинет може да има по-дългосрочни последици за фискалните правила на Германия, като лидерът на опозицията Фридрих Мерц заяви, че ще обмисли преразглеждане на някога свещените правила за вземане на заеми.

Германия иска да е велика отново, но проблеми дебнат отвсякъде

Още по-големи щети, свързани с бюджета, има отвъд Ламанша, където бизнес доверието спадна до най-ниското си ниво след пандемията. Производството там рязко се забави, след като Рийвс представи плановете си за повишаване на данъците. Изглежда, че последиците от възприемания като „лош бюджет“ водят до политически жертви, с които Европа ще трябва да се примири в обозримо бъдеще.

Goldman Sachs намали прогнозата си за растежа на еврозоната от 1,1% на 0,8% за 2025 г., като подчерта рисковете, породени от следващия мандат на новоизбрания президент Доналд Тръмп. Банката също така се позова на „възходящия натиск върху доходността на дългосрочните облигации от по-високите дефицити“, както и на „негативните ефекти върху доверието от повишените геополитически рискове“.

Едмънд Шинг, главен инвестиционен директор в BNP Paribas Wealth Management, подчертава, че стагнацията и нестабилността са обхванали Европа точно в момент, когато САЩ придобиват яснота след изборите, а Тръмп ще влезе отново в Белия дом следващия месец.

„Липсата на политическа сигурност в основата, в сърцето на Европа, идва в може би най-лошия политически момент, в който може да се случи“, обяснява той пред CNBC.