Оризовото вино, което по цял свят е известно като саке, получи място в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Но към традиционната японска напитка се присъединяват и редица европейски попълнения, обхващащи съкровища от Париж до Прибалтика и Украйна, пише Euronews.

Особено актуално в контекста на атаките срещу украинската култура в контекста на войната, в списъка бяха добавени цветните украински великденски яйца, известни като писанки. Още преди християнството, те са украсявани със сложни шарки и боядисвани с восъчна техника. Днес са международно признат символ на украинската култура.

„В борбата за родината ни загиват нашите творци - носители на живо наследство... Ние обаче доказваме, че дори в най-мрачните времена оставаме несломими“, заяви украинският министър на културата и стратегическите комуникации Николай Точицкий.

Unsplash

Наред с писанките етническото словашко изкуство: стил, който се характеризира с изобразяване на битови сцени, пейзажи, селски живот среда, често предадени с детска простота и невинност, също е оценен от ЮНЕСКО. Той се появява преди близо век, когато двама фермери от етническото словашко село Ковачица в Северна Сърбия започват да рисуват, през дългите зимни месеци.

Самоуките художници създават отличителна традиция сред етническото малцинство в страната, известна с ярките си цветове и вдъхновени от фолклора мотиви.

„Наивистичното изкуство в Ковачица започва през 1939 г., когато Мартин Палушка и Ян Сокол започват да рисуват“, обяснява Ана Золнай Барка, ръководител на Галерията за наивно изкуство в селото. „Те са земеделци, завършили само основно училище.“

Галерията за наивистично изкуство в селото, създадена през 1955 г., сега съхранява творбите на близо 50 признати художници и приема около 20 000 посетители на година. Сред най-известните художници е Зузана Чалупова, която често рисува деца и чиито творби са включени в милиони пощенски картички на УНИЦЕФ.

Майсторството на парижките реставратори на цинкови покриви също си е спечелило място. Според ЮНЕСКО процесът включва премахване на стария цинк, измерване и изрязване на нови парчета с помощта на традиционна парижка машина и умелото им сглобяване върху покрива.

„С близо 80% от покривите в Париж, покрити с цинк, градът е жив архив на тези умения, които оформят уникалната идентичност на градския пейзаж“, казват от ЮНЕСКО.

Професията днес се сблъсква с липса на квалифицирани работници, способни да запазят цинковите покриви, които определят облика на Париж от епохата на Хаусман през 19-ти век - от жилищните сгради с балкони по булевардите с дървета до историческите църкви, разпръснати из града.

„Това е признание за нашия занаят, но за мен то е полезно само ако е придружено от размисъл защо има толкова малко покривници“, казва 21-годишната Фантин Декенс пред Associated Press.

Традиционното естонско ястие от картофи и ечемик mulgi puder, което се консумира ежедневно в региона Мулгимаа, е още едно вкусно (и обилно) допълнение към списъка на ЮНЕСКО, а традиционното градско пеене sevdalinka от Босна и Херцеговина осигурява вековен звуков съпровод.

Към тези европейски съкровища се присъединяват още бразилското сирене „Минас“, китайският „Пролетен фестивал“ и хлябът от маниока от Куба, Доминиканската република, Хаити, Хондурас и Венецуела.