Франция няма нито правителство, нито бюджет за следващата година, но това изненадващо беше прието с ужасяващо спокойна реакция на финансовите пазари.

Някои политици, сред които и самият Мишел Барние, който беше свален от поста министър-председател на Франция, предупредиха, че това ще доведе до срив на пазарите, тъй като инвеститорите се опасяват от парализа във втората по големина икономика в еврозоната, която може да дестабилизира целия блок. Но основният индекс на френската фондова борса CAC 40 всъщност се повиши. Един от най-добрите барометри на политическия риск - разликата между доходността на френските 10-годишни облигации и тази на Германия - също не показа признаци на тревога.

„Нямаше движение на пазара, защото нямаше елемент на изненада“, казва Лео Баринку, старши френски икономист в Oxford Economics, пред POLITICO.

Липсата на драматизъм беше също толкова ясна и в Брюксел, където дори Европейската комисия в четвъртък омаловажи сериозността на ситуацията, подчертавайки, че финансовите основи на Франция са в добро състояние въпреки огромния ѝ дълг.

Експертите смятат, че основната причина за оглушителното мълчание, освен факторът на очакването, е, че това все още е дългова криза, която се развива на бавни обороти. Франция може и да се движи в непознати води, но е решила да не се тревожи, поне засега.

„Тази криза ще продължи още доста време“, коментира вицепрезидентът на S&P Global Market Intelligence Кен Ватрет. „Досега реакцията на финансовите пазари беше сравнително благоприятна“.

Въпреки политическите сътресения френският индекс CAC 40 е на зелено

По думите му обаче реакцията може да се влоши „колкото по-дълго продължава“ тази ситуация.

Лошият ученик на еврозоната

Франция е изправена пред т.нар. процедура по прекомерен дефицит в Брюксел заради големите си разходи през миналата година. Париж прогнозира, че дефицитът му - разликата между това колко харчи и колко внася всяка година - ще достигне 6,2% от БВП тази година - два пъти повече от лимита на Европейския съюз. Още по-тревожно е, че разликата се увеличава, дори когато напрежението върху публичните средства, причинено от пандемията и инвазията в Украйна, намалява в по-голямата част от континента.

Най-тревожното от всичко обаче е, че това не се случи изневиделица. Дефицитът на Франция е бил под 3% от БВП само през три от последните 22 години, тъй като няколко последователни правителства отлагаха структурните реформи.

Бюджетните планове на Барние, които включваха 40 млрд. евро съкращения на разходите и 20 млрд. евро увеличение на данъците, успокоиха Комисията, че този път Париж е сериозен. В знак на добра воля тя прие предварителен план, очертаващ стабилно намаляване на дефицита през следващите няколко години, и отказа да уточни какво ще се случи, ако бюджетните предложения на Барние бъдат отхвърлени.

Това е продължение на една дългогодишна традиция в Брюксел, където първото правило за френския бюджетен дефицит е, че не се говори за него. Както през 2003 г., така и през 2014 г. Франция пренебрегна съществуващите правила за дефицита и избегна санкции.

Френското правителство е свалено след вота на недоверие, внесен от опозицията

По-рано тази година Комисията все пак започна процедура за прекомерен дефицит срещу страната, макар и в нова рамка, в която рискът от санкции е почти елиминиран. Но изглежда, че все още е в сила една омерта. По време на изказването си пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент в четвъртък президентът на ЕЦБ Кристин Лагард прекрати всякакви опити да се повдигне въпросът какво може да се случи, ако пазарите на облигации наистина се уплашат.

„Няма да говоря за отделни държави“, каза тя в отговор на въпрос, в който се споменаваше Франция, преди да даде горещо „да“ на следващия въпрос, когато беше попитана конкретно дали Германия трябва да повиши нивото на публичните си инвестиции. Темата вероятно ще бъде повдигната и на срещата на финансовите министри на ЕС в Брюксел следващата седмица, макар и, разбира се, да не е включена в официалния дневен ред.

„Няма натиск, нито намерение да се отправят някакви конкретни послания към Франция“, посочва пред POLITICO високопоставен служител на ЕС преди срещата. „Това, през което преминава Франция, е парламентарен конституционен процес. Това е политически сложна ситуация, но трябва да се уважават демократичните процеси.“

Той добавя, че може да се наложи новото френско правителство да изпрати на Комисията нова траектория за намаляване на дефицита през следващите години.

Криза на два фронта: Германия между предсрочните избори и митата на Тръмп

Какво се случва с бюджета на Барние?

Има и други, по-добри причини да не се прави драма около случващото се. Франция може да пропусне крайния срок за приемане на общия си бюджет и закона за социалното осигуряване за следващата година, но няма реален риск от спиране на работата на правителството в стил САЩ. Експертите са единодушни, че Барние (в качеството си на служебен министър-председател) или неговият наследник все пак биха могли да приемат т.нар. специален закон, който ще позволи на държавата на практика да пренесе бюджета от предходната година до приемането на нов. Марин льо Пен, която допринесе за свалянето на Барние, обединявайки сили с левицата, коментира, че нейната партия „Национален сбор“ ще гласува за одобряването на този специален закон.

Копирането на миналогодишния бюджет означава, че противно на обещанията си, Франция няма да намали дефицита си. Министърът на бюджета Лоран Сен-Мартен заяви, че той може да се увеличи още повече до 7% от БВП.

Въпреки това, ако не се подобри, ситуацията може поне да не се влоши много. Френската икономика все още ще расте през следващата година, което ще осигури по-голяма данъчна основа. Много разходни елементи ще нараснат в съответствие с инфлацията, но също така и някои данъчни постъпления. Освен това се очаква ЕЦБ да продължи да намалява лихвените си проценти през следващата година, което би трябвало да запази разходите за обслужване на дълга. И за разлика от Гърция и Португалия преди 14 години, Франция няма огромен дефицит по текущата сметка. Тя не е зависима от „добротата на непознати“, за да финансира правителството си.

Но докато бюджетните планове на Барние бяха музика за ушите на Комисията, нещата може да се окажат по-трудни при евентуален нов бюджет или копи-пейст на миналогодишния. За Гунтрам Волф, икономист в Bruegel, бъркотията ще бъде тест за това колко сериозен е Брюксел, когато става въпрос за прилагане на обновените му правила за разходите.

„В края на краищата Комисията трябва да спазва правилата и тоа безпристрастно, дори когато става въпрос за Франция“, категоричен е той.