Повече пари за по-дълго време: Залогът на ЕС да бъде силен играч за мира в Украйна
Най-голямото опасение е, че преговорите за бъдещето на страната могат да се превърнат в „мини Мюнхен“, което ще доведе до по-нататъшна руска агресия, пише Politico
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом е основният геополитически въпрос, който занимава висшите ръководители в европейските столици през последните седмици - и с право.
Тръмп 2.0 създава рискове за ЕС в редица области, включително сигурността, търговията и позицията на блока по отношение на Китай.
Но непосредственото безпокойство е свързано с това какво ще се случи с Украйна, особено предвид заявената от новоизбрания президент цел за прекратяване на огъня в рамките на „24 часа“.
В тази връзка ЕС вече постигна съгласие по един ранен приоритет: Трябва да направи всичко възможно, за да убеди Тръмп, че Украйна трябва да влезе във всички преговори от позицията на силата и че една лоша сделка ще представи Блока като слаб на международната сцена - подобно на Афганистан за президента Джо Байдън или Сирия за бившия президент Барак Обама, пише в анализ за Politico Муджтаба Рахман, ръководител на Eurasia Group в Европа.
Въпреки че генералният секретар на НАТО Марк Рюте и няколко лидери на ЕС настояват за тази линия на аргументация, представянето на Тръмп само в този аспект едва ли ще го разколебае.
Ето защо блокът започна да обсъжда и „предложение“, което се надява да направи Тръмп по-благосклонен.
Но ако ЕС иска да окаже сериозно влияние върху преговорите с Украйна, трябва да е готов да плати за това.
Най-голямото притеснение е, че преговорите за бъдещето на Украйна могат да се превърнат в „мини Мюнхен“.
И ще включват не само непосредствени териториални загуби за Украйна, но и риск от по-нататъшен руски напредък в източната част на страната, вълна от украински бежанци към ЕС и нагласа за умиротворяване, която ще изключи членството на Киев в НАТО и вероятно ще застраши и стремежа му да се присъедини към ЕС.
Подобен обрат би бил голям стратегически провал за ЕС и би поставил на сериозно изпитание неговото единство. Също така е много по-вероятно това да се случи, ако Украйна започне преговорите от позиция на слабост - ето защо е важно да се поставят много повече пари на масата.
Официалните лица смятат, че наскоро договореният от Г-7 заем в размер на 50 млрд. евро ще стигне на Украйна до края на 2025 г. Така че целта на всички нови финансови помощи ще е да се сигнализира за подкрепа на Украйна през 2026 г. и евентуално до 2027 г.
Според ЕС подобно предложение може да даде на Тръмп „победата“, от която се нуждае - натиск от страна на САЩ, който да принуди блока да поеме по-голяма част от финансовата тежест за Украйна, както и за собствената си сигурност и отбрана.
И все пак, осигуряването на повече пари не е лесна задача.
Правителството на Франция падна, докато се опитваше да приеме бюджета за 2025 г. Предстоящите избори в Германия през февруари и последвалите коалиционни преговори ще усложнят способността на Берлин да подписва решения с големи фискални последици.
Освен това седем държави членки са в процедура по свръхдефицит; в съществуващия бюджет на ЕС са останали само около 5 млрд. евро за отбрана; и тъй като следващият бюджет ще се изпълнява едва от 2028 г., той няма как да помогне за решаването на въпроса какво може да се направи сега.
Въпреки това блокът проучва редица различни варианти за осигуряване на повече средства за Украйна.
Една от идеите е да се отпуснат парични заеми при преференциални лихвени проценти и по-дълги срокове за погасяване срещу т.нар. резерви в бюджета на ЕС.
Друга възможност е да се увеличи способността на ЕС да взема заеми срещу този резерв, като страните членки предоставят фискална гаранция. Подобен модел би бил по подобие на инструмента SURE за 100 млрд. евро, който беше създаден в подкрепа на схемите по време на пандемията.
Други възможности включват Европейския механизъм за стабилност (ESM), който запазва капацитет за отпускане на заеми в размер на 422 млрд. евро. Но предишният опит да се направи ESM полезен за страните членки по време на пандемията се провали, тъй като нито една не усвои предложените средства.
Друг вариант е да се използват повторно неизползваните средства от следващото поколение на ЕС, тъй като досега са използвани само 41% от 650-те милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост. Но макар че целта е 300 млрд. евро до края на годината, срокът на действие на инструмента изтича в края на 2026 г. и е малко вероятно да бъде удължен.
Основният проблем обаче е, че всички тези варианти са технически и политически сложни, тъй като изискват участието на 27-те национални парламента - поне до някаква степен.
Освен това, тъй като все по-големите суми за Украйна неизменно ще включват повече покупки на оръжия от САЩ, това неизбежно ще срещне съпротива в някои столиц, дори ако те признават необходимостта от повече прагматизъм в краткосрочен и средносрочен план.
За този нарастващ прагматизъм свидетелства и очертаващият се компромис по Европейската програма за отбранителна индустрия, който би позволил по-голям процент от бюджета да се използва за военни поръчки извън ЕС.
Някои политици в Брюксел отиват още по-далеч, като посочват плана за „отдаване под наем“ на бившия държавен секретар на САЩ Майк Помпео като възможен модел за следване. Подобна схема би позволила на Украйна да използва милиарди евро, за да заема американско военно оборудване без никакви ограничения.
Освен това някои страни членки наастояват за общ пакет, който да съчетава милиарди за Украйна със собствените отстъпки на ЕС в областта на сигурността и отбраната и търговията - като например закупуване на повече американски втечнен природен газ и селскостопански продукти, както и по-строга позиция на САЩ спрямо Китай.
Такъв пакет е полезна идея. Той не само би изпратил по-силен сигнал както на Тръмп, така и на руския президент Владимир Путин, но и би могъл да помогне за поддържане на вътрешното сближаване в ЕС, съчетавайки опасенията на държавите членки, които са по-загрижени за търговията, с по-загрижените за сигурността.
Логиката е проста: Още по-големи разходи за сигурност и отбрана на ЕС биха довели до още по-големи фискални трансфери към САЩ, като по този начин биха осигурили още по-големи отстъпки по отношение на митата.
Като цяло институциите и държавите членки на ЕС са наясно с предизвикателството от втората администрация на Тръмп. Както казва високопоставен служител на ЕС: „Изборът е следният: Планът на Тръмп или планът на Путин - освен ако нямаме смелостта да предложим алтернатива, за която трябва да сме готови да платим.“
Моментът на истината за ЕС бързо наближава.