Може ли бизнесът да откаже Тръмп от депортирането на мигранти
Собствениците на бизнеси, които зависят от работници от чужбина като например земеделие, производство на храни и др., се противопоставят на идеите на републиканеца
&format=webp)
„Make America Wealthy Again“ (MAWA) не е предизборен слоган на Доналд Тръмп, макар че много прилича на такъв. Това е фраза, с която група бизнесмени се опитват да го накарат да не изпълни обещанието си да депортира милиони мигранти от САЩ. Измислена, за да се хареса на самия президент и той да бъде спечелен за идеята, пише TheBusinessInsider.
Кои са хората, които се опитват да лобират за такава промяна? Собствениците на бизнеси, които зависят от работници от чужбина като например земеделие, производство на храни и други.
Посланието обаче няма да е насочено директно към Тръмп, а по-скоро към високопоставени членове на администрацията му, както и към Конгреса. В основата си то ще е нещо от типа – масовата депортация ще нанесе сериозни щети на икономиката и ще повиши цените в много сектори – от храни до жилища.
„Тръмп е бизнесмен и добре разбира, че ако няма 200 души, които да косят тревата, голф-игрищата му ще изглеждат много зле и никой няма да иска да играе там“, казва Кристина Антело, основател на Ferox Strategies, лобистка фирма, сред чийто клинети са Националната федерация на търговците на дребно, Walmart и тютоневият гигaнт Reynolds America.
“Има как това послание да стигне до Тръмп. Ако го чуе от достатъчно бизнеси, може би ще си каже: Наистина ще парализирам пазара на труда в САЩ, ако го направя“, казва Антело.
Тръмп може и да е бизнесмен, но от друга страна вече започна с депортациите, макар и не в големи мащаби. Към момента акциите са насочени към мигранти с обвинения в различни престъпления, извършени на територията на САЩ. В същото време обаче редица бизнеси са уплашени от опасността от фалити на ферми и фабрики за преработка на месо или строителни фирми, които разчитат основно на мигрантски труд.
Затова планът MAWA е за натиск върху обкръжението на Тръмп. Има един важен детайл – бизнесмените се опитват да избегнат Стивън Милър, зам.-началник на кабинета на Белия дом и отявлен противник на мигрантите.
„Той не може да бъде убеден. Просто забравете за него. Но Тръмп може да бъде убеден да не прецаква колегите си бизнесмени. Милър не е единственият, когото президентът слуша“, казва лобист за една от търговските организации.
Човек, когото лобистите смятат, че би могъл да застане на страната на бизнеса, е Брук Ролинс, адвокатка и бъдещ министър на земеделието. Другият висш чиновник, който ще бъде обект на сериозен лобистки натиск, е Кристи Ноем, министър на вътрешните работи.
И двете са известни със симпатиите си към бизнеса. Ноем е бивша губернаторка на Южна Дакота, щат, в който сериозно се разчита на мигрантски труд в месопреработвателните фабрики и в производството на млечни продукти.
Членовете на Конгреса също ще бъдат убеждавани да помогнат за „смекчаване“ на миграционната политика на Тръмп. Някои лобисти си представят кампанията като шокова, която ще натисне конгресмените „по 1000 точки“. Избрани са предимно хора, които са наясно, че мигрантите приемат тежки и нископлатени длъжности, от които повечето американци странят. Един такъв конгресмен е Глен Томпсън, председател на комисията по земеделие.
Въпреки че досега президентът демонстрира твърдост що се отнася до миграционната политика, опитните лобисти смятат, че той може да преразгледа обхвата на действията си.
„Има едно нещо, на което Тръмп държи повече, отколкото на това да спази обещанието си за масова депортация. И това нещо е икономиката“, казва един лобист.
Че американската икономика е зависима от труда на чужденците не е тайна. От години най-голямата лобистка група в страната, Търговската камара на САЩ, e сред най-сериозните защитници на проимигрантските политики. Те винаги са подкрепяли мерки, които улесняват набирането на работна ръка от чужбина и по-леките процедури за получаване на статут от тези хора.
През последното десетилетие обаче Тръмп успя да превърне антиимигрантска реторика в свое основно оръжие и Камарата като че ли също започна да променя позициите си. Според някои запознати с организацията обаче това не е съвсем вярно. Сега нейните членове се опитват да убеждават Тръмп и прибилижените му, че едрият бизнес не бива да страда от държавната политика. Това е т.нар. „тиха група“ на лобистите, към която могат да се причислят и други организации.
Някои представители на бизнеса дори смятат, че могат да се договорят с президента, така че и двете страни да са доволни. Според тях засиленият контрол по границите може да бъде „компенсиран“ с по-лесни процедури за получаване на гражданство и повече визи за сезонни работници или висококвалифицирани кадри от Азия и Европа.
„Във всеки случай преговори ще има“, казва Дан Макфол, един от съдружниците в лобистката фирма Ballard Partners.
Най-важното по време на разговорите ще е същността на политиката:
„Изкуството на възможното“.
Много хора от корпоративния сектор всъщност виждат в Тръмп свой съюзник, защото го смятат за доста прагматичен. Те сочат пресния пример с Мексико – президентът се отказа от налагане на мита върху внесените от там стоки само в рамките на два дни. Затова и редица лобисти смятат, че той няма да стигне до крайности в миграционната политика. Както казва един от тях:
„Може да е гръмогласен, но не е глупав“.