Американските петролни компании няма да се завърнат в Русия, смята топ магнат от индустрията
Харолд Хам предупреждава, че бизнес лидерите ще бъдат предпазливи към всяко мирно споразумение между Тръмп и Путин
&format=webp)
Американските петролни компании няма да се втурнат обратно в Русия дори при мирно споразумение между Москва и Киев, тъй като предишният им опит е бил белязан от сериозни загуби, казва американският шистов магнат Харолд Хам, цитиран от Financial Times.
Основателят на Continental Resources и водещ донор на предизборната кампания на Доналд Тръмп споделя пред FT, че Русия от десетилетия е трудно място за бизнес и той е благодарен, че не е последвал примера на други инвеститори, вложили средства в третия по големина производител на петрол в света.
„Много хора загубиха значителни суми там. Смятам, че ще проявят голяма предпазливост, преди да решат да се върнат. От време на време в региона има мир, но не за дълго“, коментира Хам в интервю.
Преговорите между американски и руски официални лица тази седмица засилиха спекулациите, че американски компании биха могли да се завърнат в Русия, ако бъде постигнато мирно споразумение и санкциите срещу Москва бъдат облекчени. Руските представители дори подчертаха потенциала за съвместни инвестиции в добива на въглеводороди, включително в Арктика.
„Знаем, че има американски петролни компании, които биха искали да се върнат в Русия“, заяви Кирил Дмитриев, ръководител на Руския суверенен фонд, който присъства на разговорите с американски официални лица в Рияд.
Двете най-големи американски петролни компании – ExxonMobil и Chevron – са отказали коментар, отбелязва FT.
ExxonMobil има дългогодишна история на инвестиции в Русия, но се оттегли след налагането на западните санкции, последвали анексията на Крим през 2014 г. и пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
През 2018 г. компанията прекрати съвместния си проект с Роснефт за проучване на арктически води, а четири години по-късно отписа 3,4 милиарда долара – стойността на своя дял в проекта Сахалин-1 в Далечния изток на Русия.
Други западни компании понесоха още по-големи загуби. BP отчете отписвания на стойност близо 25 милиарда долара, свързани с участието ѝ в Роснефт и други руски активи, докато Shell загуби 5 милиарда долара след оттеглянето си от руския пазар през 2022 г.
Повечето анализатори споделят мнението на Хам, че американските петролни компании ще обмислят много внимателно възможността за инвестиции след евентуално мирно споразумение, предвид геополитическите рискове и по-атрактивните възможности на други пазари.
„Политическите рискове остават изключително високи – отмяната на санкциите може лесно да бъде преосмислена при смяна на администрацията в САЩ. Компаниите няма да побързат да се върнат на пазар, където правилата се променят за една нощ“, коментира Татяна Митрова, научен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.
Хам, който координира събирането на средства от петролни и газови среди за кампанията на Тръмп, посочва, че президентът ще трябва да вземе ключово решение относно санкциите срещу Русия.
„Те могат да бъдат изключително ефективни, особено ако включват вторични санкции, насочени към всеки, който транспортира, обработва или търгува с руски петрол“, казва той.
Според него износът на втечнен природен газ от САЩ ще продължи да бъде ключов фактор за енергийната сигурност на Европа. Той изтъква, че континентът може да разчита на САЩ въпреки напрежението около Украйна, като допълва, че европейските лидери биха били „глупави“, ако отново заложат на руския тръбопроводен газ.
„Европа е наш съюзник и ние винаги сме я защитавали. Смятам, че като цяло са подкрепяли Америка. Те трябва да се доверят на президента Тръмп, че ще действа в техен най-добър интерес… Ние сме държава, в която върховенството на закона има водеща роля“, казва Хам.
Според Хам Тръмп е „най-последователният президент в съвременната история“, като е постигнал значителни резултати още през първите 30 дни от управлението си, включително излизане от Парижкото споразумение за климата и намаляване на екологичните регулации, които ограничават индустрията.
Относно опасенията в петролната индустрия, че заплахите на Тръмп за високи мита върху Канада и Мексико могат да повишат разходите и цените на горивата, Хам казва, че подобни мерки са необходими за справяне с други предизвикателства.
„Границата беше основен приоритет – имиграцията и нуждата да спрем притока на наркотици в страната“, посочва той. „Що се отнася до Мексико и Канада, митата вероятно няма да бъдат сериозен проблем, ако в бъдеще се стигне до сътрудничество.“