„Ick“ – моментът, в който привличането се превръща в причина за раздяла
Социалният психолог Даян Фелмли от Penn State University обяснява, че колкото по-силно сме привлечени от определена черта в началото на една врзъка, толкова по-вероятно е тя да ни отблъсне с времето
&format=webp)
Понякога най-силните ни качества, тези, които ни правят привлекателни в очите на останалите, могат да се превърнат в най-големия ни недостатък, когато става въпрос за връзки.
Този феномен се нарича „фатално привличане“ и се получава, когато чертите, които първоначално са ни привлекли към един човек, в крайна сметка се превръщат в основната причина за края на връзката, пише BBC.
Примерите могат да бъдат открити навсякъде около нас.
В началото един човек може да изглежда амбициозен и успешен, но с времето да се окаже, че работи денонощно и няма как да бъде изцяло отдаден на връзката. Една жена може да бъде мила и внимателна, но след време партньорът ѝ започва да се дразни, че твърде често се извинява за незначителни неща. Забавният и непринуден човек, с когото винаги се забавляваме, постепенно се оказва твърде несериозен и неспособен да поеме отговорност за действията си.
Социалният психолог Даян Фелмли от Penn State University обяснява, че колкото по-силно сме привлечени от определена черта в началото на една врзъка, толкова по-вероятно е тя да ни отблъсне с времето. Просто защото в началото гледаме на нея с розови очила.
„Влюбването често замъглява преценката ни - виждаме само положителното, като игнорираме потенциалните недостатъци. След време обаче същите тези качества започват да се проявяват по начин, който не сме очаквали“, казва Фелмли пред BBC.
Това е и причината толкова много хора да променят мнението си за партньора си с времето - качествата, които първоначално ги привличат, започват да се възприемат в друга светлина.
През 2024 г. Cambridge Dictionary официално добавя в речника си думата "ick" - термин, който описва момента, в който изведнъж нещо в човека до нас започва да ни отблъсква толкова силно, че няма връщане назад.
„По същество това е негативно тълкуване на положително качество“, обяснява Фелмли. „Например, някой харесва грижовността у партньора си, но след време започва да се дразни, че той или тя не му оставя достатъчно пространство.“
Има теория, наречена „социален обмен“, която помага да се изчисли доколко сме щастливи във връзката си. Според нея трябва да сравняваме плюсовете (забавление, сигурност, емоционална подкрепа) с минусите (конфликти, компромиси, разочарования).
Фелмли посочва, че хората често сравняват настоящата си връзка с предишни партньори или с потенциални нови опции. Ако настоящият партньор не отговаря на очакванията, шансовете за раздяла се увеличават.
И, разбира се, влияние оказват и външни фактори. Например, еднополовите двойки са по-склонни да имат повече проблеми във връзката си заради социални предразсъдъци и дискриминация.
Проучванията показват, че двойките, които са заедно между 10 и 21 години, се намират в най-рисковия период за проблеми в отношенията. Това е моментът, в който конфликтите стават по-трудни за разрешаване, а очакванията към партньора - по-сложни за напасване.
Психологът Саманта Джоел от Western University в Канада предупреждава, че връзките, в които не сме удовлетворени, могат да се отразят негативно на здравето ни - от по-високо кръвно налягане до повишен риск от депресия и дори по-лош баланс между работа и личен живот.
Ако точно крайностите в характера често водят до „фатално привличане“, дали е по-добре да търсим средностатистически партньор, който рядко стига до там? Не точно, казва Фелмли. Според нея по-доброто решение е да открием човек със сходни крайности, вместо такъв със „средни“ качества.
Изследванията потвърждават, че приликите между партньорите играят важна роля за дългосрочния успех на една връзка. Данни от над 79 000 британски двойки показват, че най-силният показател за удовлетвореност във връзката е близост във възрастта. Освен това фактори като образование, религиозни и политически убеждения, както и употребата на алкохол или други вещества също имат сериозно влияние. Дори биологични характеристики като подобен ръст или индекс на телесната маса (BMI) могат да бъдат важни, макар и в по-ниска степен.
„Най-силните корелации, които откриваме, са по отношение на ценностите, образованието и употребата на различни субстанции“, обяснява Таня Хорвитц, докторант в Университета на Колорадо Боулдър.
Според нея напълно противоположните личности може и да се привличат първоначално, но в дългосрочен план връзките им се оказват по-крехки. Изследваните двойки са били в сериозни, дългогодишни взаимоотношения - съжителство, брак или родителство. Това означава, че изводите по-скоро разкриват какво поддържа една дълготрайна връзка, отколкото какво предизвиква първоначално привличане.
Въпреки всичко, Фелмли уточнява, че фаталното привличане не винаги води до раздяла. Когато партньорите споделят сходни силни характеристики, те имат по-голям шанс да се справят с предизвикателствата пред себе си.
Тя дава пример с мъж, който първоначално е привлечен от силния характер и увереността на своята съпруга, но впоследствие установява, че това я прави доста твърдоглава.
„Но те все още са заедно“, казва Фелмли. „Как са успели? Той просто е наясно със себе си - признава си, че и той е доста упорит.“
Изводът е, че е по-добре да откриеш „своята крайност“, отколкото панически да избягваш силните характери.