Общите държавни заеми в глобален мащаб се очаква да достигнат рекордните 12,3 трлн. долара през тази година, тъй като нарастването на разходите за отбрана и други дейности от страна на големите икономики, както и по-високите лихвени проценти, повишават нивата на дълга.

Според оценките на S&P Global Ratings увеличението с 3% на емитираните държавни облигации в 138 държави ще доведе до рекорден размер на общия дълг. През последното десетилетие той се повиши от световната финансова криза, пандемията от коронавирус и сега от необходимостта от по-големи разходи за отбрана в Европа.

Фокусът на големите икономики върху фискалната политика за „справяне с криза след криза продължава и резултатът е, че имаме много по-задлъжнели държави“, казва пред Financial Times Роберто Сифон-Аревало, глобален ръководител на отдела за суверенни държави в S&P.

По думите му това се е усложнило от повишаването на разходите за обслужване на дълга, тъй като доходността на облигациите се е повишила значително след края на програмите за изкупуване на централните банки.

Вземането на заеми за финансиране на по-големи разходи „беше нормално и устойчиво, докато лихвите по заемите бяха на нивата преди пандемията, но сега това представлява много по-голям проблем“, казва Сифон-Аревало.

Ако бюджетните политики останат непроменени, институцията смята, че огромното увеличение на заемите от САЩ, Китай и други страни ще доведе до нарастване на държавния дълг до $100 трилиона през тази година

МВФ: Ръстът на държавния дълг е по-рязък от очакваното

Влошаването на състоянието на публичните финанси предизвиква все по-голямо безпокойство сред големите инвеститори. През декември гигантът в областта на облигациите Pimco предупреди, че планира да намали експозицията си към дългосрочен дълг на САЩ, отчасти заради „въпроси, свързани с устойчивостта на дълга“.

Милиардерът инвеститор Рей Далио предупреди, че Обединеното кралство рискува да навлезе в „дългова смъртоносна спирала“, в която ще трябва да заема все повече и повече средства при самоизпълняваща се разпродажба на облигации.

В САЩ, най-големият кредитополучател в света, „големият фискален дефицит, високите разходи за лихви и значителните изисквания за рефинансиране на дълга“ ще доведат до дългосрочно емитиране на 4,9 трлн. долара, смятат от S&P, чиито данни не включват краткосрочните съкровищни бонове и други форми на публични заеми, като например дълга на местните власти. Агенцията очаква, че фискалният дефицит на американското правителство ще остане над 6% от БВП до 2026 г., но твърди, че статутът на долара като резервна валута в света ще продължи да предоставя на САЩ „значителна гъвкавост“ в публичните им финанси.

Очаква се Китай, вторият по големина кредитополучател в света, да увеличи дългосрочните си емисии с равностойността на повече от 370 млрд. долара до 2,1 трлн., тъй като харчи много, за да се опита да съживи вътрешната си икономика. Извън страните от Г-7 и Китай се очаква заемите в останалата част на света да останат като цяло без промяна.

Стратегът на JPMorgan Джейми Даймън има план, но той ще удари финансите на най-богатите американци

Дълг за $35 трилиона: Може ли „Правилото на Бъфет“ да спаси икономиката на САЩ

Според S&P като цяло дългът ще достигне 70,2% от световния БВП. Този показател се повишава постоянно от 2022 г. насам, но е по-нисък от достигнатите 73,8% през 2020 г., когато правителствата реагираха на пандемията с огромни разходни програми. S&P изтъква също така значителното влошаване на кредитното качество след световната финансова криза за редица големи икономики. Делът на дълга, идващ от кредитополучатели с най-високия ѝ рейтинг ААА, се е свил, тъй като страни като САЩ и Обединеното кралство са изпаднали от тази група.

Неотдавнашното нарастване на предлагането на държавен дълг се комбинира с притесненията на инвеститорите относно икономическите перспективи, за да създаде „по-стръмна доходност и подновени опасения на инвеститорите относно слабите фискални позиции в много развити икономики“, посочват още от S&P пред Financial Times.

Сифон-Аревало добавя, че е налице инвеститорски апетит за поемане на дългови емисии, тъй като активите, управлявани от облигационните фондове, са нараснали. Но разходите за обслужване на нарастващите дългови тежести ще засегнат други амбиции на правителствата, като например разходите за инфраструктура. Това се дължи на „промени в политическите цветове“ по света.

„Нарастването на по-консервативните във фискално отношение политически движения не е без връзка с факта, че се наблюдава този огромен ръст на фискалните дефицити и дълга“, категоричен е той.