Двигателят на растежа в Европа все повече се задъхва, а десетилетната му архитектура за сигурност е в процес на пълно преструктуриране. Докато светът се променя под краката му, ЕС не само трябва да се защитава, но и да открие решението как може да плати за всичко това.

Ключовият въпрос, който ще бъде поставен на срещата на лидерите на ЕС на 20 март, на която ще обсъдят разходите за отбрана и конкурентоспособност, е дали ще могат да мобилизират частен капитал, вместо да разчитат единствено на финансиране от данъкоплатците, за да осигурят бъдещето на блока, пише в анализ Politico.

Досегашните години на половинчати усилия за задълбочаване на финансовите пазари бяха в застой, затрупани от бюрокрация и лични интереси. И все пак, с оглед на геополитическата реалност, бавно се появява импулсът да се обедини фрагментираната капиталова система, за да служи на европейските интереси, допълва изданието.

Европейците и културата на инвестиране

В началото на седмицата Европейската комисия представи план за пренасочване на банковите депозити на стойност до 10 трилиона евро към така необходимите стратегически инвестиции.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че иска да даде приоритет на създаване на инвестиционна култура по подобие на тази в САЩ, за да накара стимулира гражданите да започнат да инвестират около 10 трилиона евро от банковите им сметки, на фондовия пазар.

„Твърде малко европейски граждани получават прилична възвръщаемост на трудно спечелените си спестявания, поне не по прост и икономически ефективен начин“, заяви пред репортери в Брюксел еврокомисарят по финансовите услуги Мария Луиш Албукерке. „Това е загуба за всички“, добави тя.

Капитал наистина не липсва: Домакинствата спестяват 1,4 трилиона евро годишно в сравнение с 800 милиарда евро в САЩ, но 300 милиарда евро от тези спестявания се насочват към пазари извън ЕС.

В Европа средствата, фрагментирани от националните бариери, престояват в банковите сметки и постоянно не достигат потенциала си.

За разлика от това, дълбоките и единни капиталови пазари в САЩ, съчетани с културния инстинкт за поемане на риск, улесняват значително набирането на средства. Там почти 60% от домакинствата притежават акции, пряко или косвено чрез своите пенсионни фонсове. Във Франция и Германия този дял е близо 18%, допълва Politico.

Сложна система, закостенели правила

Част от причините за проблемите в Европа се крият в самата сложност на пазарната й система.

Вместо единна структура функционират 27 финансови пазара, всеки от които има различни регулации и инфраструктура. И така, както е трудно да откриете банкова сметка в Мадрид, ако се намирате в Берлин, е трудно и да инвестирате в Рига, ако сте в Будапеща.

В същото време някои от правилата не са актуализирани от повече от 100 години. Във Франция например това, което се случва при фалит на дружество, се определя от закони, създадени през 1807 г.

Предложеният Съюз на спестяванията и инвестициите (SIU) има за цел да се справи с тези пропуснати възможности, като подобри насочването на спестяванията към продуктивни инвестиции, отключвайки пълния потенциал на капиталовите пазари както за дружествата, така и за гражданите, допълва Euronews.

„Нашата цел трябва да бъде да превърнем инвестирането в Европа в очевиден избор, като създадем условия, които да позволят привлекателни възможности, конкурентна възвръщаемост и ниски бариери“, обясни еврокомисарят.

Ще се повтори ли сценарият на задънената улица

Разнопосочните национални позиции обаче допълнително усложняват усилията за създаване на единен финансов надзорен орган. Докато някои по-големи подкрепят инициативата, по-малките се опасяват, че която и да е държава домакин на надзорния орган, ще привлече повече финансови компании да се преместят там.

Това разделение беше очевидно през 2024 г., когато целодневна среща на върха на Европейския съвет по темата завърши в задънена улица - сценарий, който може да се повтори в четвъртък.

Според изтекъл проект за заседанието днес, с който Politico е запознат, Европейската комсия ще настоява държавите да насърчават въвеждането на национални спестовни и инвестиционни сметки, ще препоръчва благоприятно данъчно третиране и ще обещава бъдещи предложения за намаляване на националните бариери на капиталовите пазари.

Алармата на Драги

Миналата година бившият управител на ЕЦБ и премиер на Италия Марио Драги предупреди в историческия си доклад за конкурентоспособността, че до 2030 г. ЕС ще се нуждае от поне 750-800 млрд. евро годишно, за да остане конкурентоспособен на играчи като САЩ и Китай.

„Достигнахме точката, в която без да предприемем действия, ще трябва да направим компромис с нашето благосъстояние, околна среда или нашата свобода“, заяви той през септември, призовавайки държавите членки да реагират бързо, за да не останат назад на световната сцена.

И все пак, само публично финансиране не е достатъчно, за да отговори на амбициите на блока, затова ЕС проучва начини за по-нататъшно мобилизиране на частния капитал и улесняване на достъпа до финансиране.

В рамките на Съюза на спестяванията и инвестициите ЕК ще премахне пречките за застрахователите, банките и пенсионните фондове да инвестират в дялов капитал.

Тя ще преразгледа и правилата за секюритизация, „като се съсредоточи върху надлежната проверка, прозрачността и изискванията за банките и застрахователите, тъй като това ще освободи ресурси и ще позволи по-добра подкрепа за дружествата“, допълни еврокомисарят.

ЕС разчита и на групата на Европейската инвестиционна банка и националните насърчителни банки да привлекат частни инвеститори за съфинансиране на проекти, които подкрепят икономиката и политическите цели на блока.

Същевременно намаляването на неефективността в единния пазар и премахването на регулаторните и надзорните бариери пред трансграничните операции ще имат за цел да помогнат на компаниите от ЕС да увеличат мащаба си в целия ЕС.

Според еврокомисаря, в момента „те не могат да се възползват от мащаба и синергиите на единния пазар. Това е скъпо и представлява конкурентен недостатък за ЕС.“

Банковият сектор остава фрагментиран и малък в сравнение с пазарната стойност на най-големите банки в САЩ. Например JPMorgan е по-голяма от общата пазарна капитализация на десетте най-големи банки в Европа, според Factset.

Комисията планира да въведе и мерки, гарантиращи еднакво третиране на всички участници на финансовите пазари, включително използване на инструменти за сближаване и преразпределяне на надзорни отговорности между националното равнище и равнището на ЕС.

Смесени чувства

Новината за създаване на новия Съюз на спестяванията и инвестициите предизвика смесени чувства сред най-силно заинтересованите страни.

Кармине Ди Ноя, директор по финансовите въпроси и въпросите на предприятията в ОИСР, заяви пред Politico, че разработките са „стъпка в правилната посока“ за надежден източник на финансиране за нуждите на ЕС, включително отбраната. Планът е „признание, че необходимото финансиране не може да дойде само от публичния сектор“.

Според Тиери Филипонат, главен икономист на Finance Watch, SIU обаче е „препакетиране“ на целите на капиталовите пазари от 2020 г.

„Частният капитал не може да посрещне огромните инвестиционни нужди на Европа, особено в областта на климата. Без преосмисляне на публичните финанси, това няма да даде резултат“, казва той и допълва, че проблемът е в липсата на политическа воля от държавите членки.

Европейската банкова федерация, от друга страна, смята, че SIU е много повече от упражнение по ребрандиране, защото е по-широк от отдавна спряния проект за Съюз на капиталовите пазари.

„Идеята на SUI е до голяма степен да се насърчат гражданите да продължат да инвестират на финансовите пазари за собственото си бъдеще и да диверсифицират, но и най-вероятно да получат по-добра възвръщаемост в дългосрочен план“, заяви пред Euronews Себастиан де Броуер, зам.-изпълнителен директор на Европейската банкова федерация.

Както регулирането, така и надзорът също ще трябва да бъдат преразгледани и евентуално рационализирани и опростени, където е необходимо, за да се гарантира, че банките ще останат „конкурентоспособни, печеливши и стабилни“ и че капацитетът им за отпускане на кредити ще бъде допълнително увеличен или разгърнат, допълни той.

Други, като Ребека Кристи, старши научен сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel, изразиха опасения, че стратегията „все още изглежда като опит за проучване“ и в нея липсват конкретни инициативи. Въпреки това Кристи добави, че ЕК трябва да е гъвкава, докато правителствата продължават да подкрепят нейните инициативи.

Пилотните идеи вече са в ход

По-малки групи държави вече работят по свои проекти за придвижване на дискусията напред.

Испания събра „коалиция на желаещите“ около пилотен проект за изпробване на идеи за капиталовите пазари, като например прости инвестиционни продукти, които биха могли да бъдат разпространени сред гражданите на ЕС.

Министрите на финансите на шест други държави - Германия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия и Полша - подкрепят проекта, а скандинавските страни работят по подобно начинание.

Смята се, че ако 27-те членки не могат да постигнат съгласие за по-нататъшни действия, напредъкът все пак може да бъде постигнат от страните, които ще го направят.

Но проектът вече има своите критици.

Паскал Донохоу, ирландският министър на финансите, който председателства формата на Еврогрупата на финансовите министри от еврозоната, заяви пред Politico, че „винаги е признавал правото на страните да си сътрудничат в по-малки групи, но като председател на Еврогрупата предпочитам да действаме заедно“.

Отделно от това, е създанен и план за режим на избор за компаниите от ЕС, известен като „28-ми режим“, който ще позволи на компаниите да заобикалят местните правила. Комисията планира да го предложи, а правителствата подкрепят идеята в своите проектозаключения за EUCO.

Това, което е ясно, е, че усилията за разширяване на европейските капиталови пазари досега бяха битка на изтощение. Предстои да разберем дали надвисналите предизвикателства на войната и икономическата нестабилност ще подтикнат към решителни действия. Докато лидерите на ЕС се подготвят за срещата на върха, залогът за финансовото бъдеще на Европа никога не е бил по-висок, допълва Politico.