Как Роби Уилямс стана „терапевт“ на инди групата The Lottery Winners
Британската звезда и фронтменът на бандата имат общ проблем - Синдром на дефицит на вниманието, който създава огромно приятелство помежду им
&format=webp)
Том Райлънс, фронтмен на инди групата The Lottery Winners, изпитва панически атаки от дете. Но никога не е имал такава на сцената... до миналия месец.
Паниката се проявява като „огромно чувство на непреодолим страх“, казва той, придружено от внезапен недостиг на въздух и учестен сърдечен ритъм. Не е сигурен как е успял, но е оцелял, без никой да забележи.
На кадри в YouTube се вижда как подтиква феновете да пеят Put Your Hands Up на Reef и си прави селфита с тях по време на биса.
В главата му обаче, това е катастрофа, разказва BBC.
„Слязох от сцената и се извиних. Бях като: „О, Боже мой, толкова съжалявам. Бях ужасен. Не можех да говоря. И всички казваха: „За какво говориш? Беше супер.“
Реакцията не е съвсем неочаквана. На 35-годишна възраст Райлънс е станал опитен в прикриването на тревожността.
Това е тема, която той разглежда често (и трогателно) в новия албум на групата - KOKO, чието заглавие е акроним на Keep on keeping on. Певецът научава тази фраза от баба си, която я използва, за да го утеши, когато е изключен от училище.
„Не исках да бъда лош или непослушен, но имаше нещо в мен, заради което не можех да издържам уроците“, спомня си той. „Изключиха ме и ме лишиха от всички приятели, и това много ме натъжи, но баба ми казваше: „Продължавай да се държиш, Том!“ и това ми остана в съзнанието.“
Преди две години певецът е диагностициран със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и това със закъснение му дава чувство на облекчение като приливна вълна.
„Беше като освобождаване от вината“, казва той. „Като че ли нищо, което някога съм направил, не е било по моя вина! Но също така дойде и период, в който се обръщах назад и си казвах: Къде беше подкрепата? Не трябваше да бъда тъжно дете.
Спомням си как един учител ми каза: „Ако не се справиш добре с изпитите, животът ти е приключил“. Това ме накара да изпадна в спирала, защото си казах: „Не искам да бъда наркоман“, разбирате ли?
Така че напоследък ходя в училищата и говоря с деца с този Синдром, за да им покажа, че някой, който се е справял ужасно в ученето, може да се събужда всеки ден развълнуван, щастлив и готов за работа.“
Райлънс говори пред BBC от Париж, където The Lottery Winners приключват последното си турне. Групата, допълнена от Робърт Лали, Кейти Лойд и Джо Сингълтън, работи неуморно, откакто е създадена в Лий, Голям Манчестър, през 2008 г., но успехът им е бавен.
Подписват първия договор със Sire Records през 2016 г., след като шефът им Сеймур Стайн (човекът, отговорен за откриването на Мадона) ги нарича „най-добрата група след The Smiths“.
Но когато той напусна лейбъла през следващата година, групата го последва, което забавя дебютния им албум с години. Най-накрая се появява в британския независим лейбъл Morning Sky през 2020 г., седмица преди страната да бъде блокирана заради Covid-19, което прави промоцията невъзможна.
Въпреки това жизнерадостните инди поп песни и ангажиращото онлайн присъствие на групата (Райлънс е един от най-забавните и симпатични музиканти в социалните мрежи) ѝ помагат да си създаде предана фенска маса. До 2023 г. тази подкрепа е достатъчна, за да изпрати третия им албум Anxiety Replacement Therapy на първо място, изпреварвайки изданията на The National и Jessie Ware.
За Райлънс, който прекарва детството си, „чувствайки се като извънземен“, това е огромно събитие.
„Това е буквално трофей с номер едно на него“, смее се той. „Какъв по-голям символ на утвърждаване от този?“
Какво ще кажете за това да бъдете поканени на турне лично от Роби Уилямс?
Това се случва през октомври миналата година. Роби чува сингъла You Again по BBC Radio 2 и веднага ги записва за своя подгряваща група това лято. „Това беше наистина огромен момент за мен“, казва Райлънс, който прави първото си публично представяне, пеейки песента на Уилямс Stronger по време на училищна екскурзия.
„Роби е огромна част от живота ми, така че когато ми каза: „Слушал съм всичките ти албуми“, аз просто помислих: „Какво имаш предвид, Роби Уилямс? Защо ми казваш това?“
Впоследствие двамата завързват здраво приятелство и разговарят почти ежедневно.
„Роби е като мой терапевт“, казва Райлънс. „Той също има Синдром на дефицит на вниманието,, така че може да се свърже с нещата, които ме притесняват. „И буквално мога да го попитам за всичко, включителн: За колко време да сложа тази пица във фурната?“
Went to my mate’s film premiere last night. It was genuinely an incredible film, and an incredible night.
— Lottery Winners (@LotteryWinners) November 28, 2024
Had such an amazing time with some really special people, and accidentally quoted loads of Rob Brydon quotes to Rob Brydon.
I feel so lucky to have got to do that, thank… pic.twitter.com/AGOzha6cTi
Но Уилямс не е единственото известно име в контактите.
The Lottery Winners са записвали сингли с Шон Райдър, Nickelback и Бой Джордж („лек хит в Гърция“, смее се Райлънс), а Ноел Галахър завързва приятелство с Райлънс, след като свири с него миналата година.
„Тези хора винаги са изглеждали толкова недостижими“, удивлява се той. „Ноел Галахър дори не е... Той едва ли е дори човешко същество! Така че да го имам точно там, в телефона си... Много пъти съм му писал за съвет.“
Това се оказва решаваща през ноември миналата година, когато Райлънс публикува необмислена критика в X за кампанията на музиканта Кейт Наш за спасяване на музикалната индустрия на живо. Той обвинява Наш, че се представя за музикант от работническата класа, като изтъква, че тя е посещавала Brit School - което той погрешно е смятал за частно учебно заведение, в което се плаща такса.
„Продължиха да се свързват с мен и да искат изявление, затова написах на Ноел: „Какво да правя по въпроса, приятелю?“. Той отговори: „Просто им кажи да говорят с новия ти пиар: Мен. Ще им кажа, че си твърде зает, за да говориш с пресата“.
В крайна сметка Райлънс възприема различен подход, като се извинява за коментарите си и предлага да работи с Наш, но подкрепата на Галахър помага да запази хладнокръвие в труден момент.
Днес той продължава да се занимава с проблемите, свързани с достъпа на работническата класа до изкуството. Спомня си първия концерт на The Lottery Winners в кръчмата Collier's Rest в Лий преди 16 години. Мястото било толкова препълнено, че бирата свършила, но на групата били платени само 30 паунда, които те веднага похарчили за демокасета.
„Не знам как успяхме“, казва Райлънс. „Дълго време бяхме много, много бедни. Продължихме, защото вярвахме, но това не е реалистична перспектива за много хора. Ако нямаш пари, не можеш да си позволиш да правиш грешки“.
Дори сега групата се нуждае от помощ за финансиране на европейското си турне. Миналия месец приеха безвъзмездна помощ от британския Фонд за растеж на музикалния износ, за да платят за визи и транспортни разходи.
„Без това сега нямаше да съм в Париж“, признава Райлънс. „Те отговарят за това, което харчим, а ние сме готови да инвестираме колкото можем повече“.
Точно тук неговият Синдром на дефицит на вниманието може да бъде от полза. Музикантът е изключително креативен, винаги в търсене на начини за популяризиране на групата. В албума той дори нарича заболяването си „невроподправка“, която му помага да „вижда решенията още преди да са възникнали проблемите“.
„Мога да ви обещая следното, няма нито една група, която да работи по-усърдно от нас“, допълва той.
Ако трябва да перифразираме баба му, със сигурност те не се предават, допълва BBC.