Едно е да удариш по моторите Harley-Davidson и бърбъна, съвсем друго е да се насочиш към Силициевата долина или Уолстрийт.

Точно това се кани да направи Европейският съюз, откривайки нов фронт, след като президентът Доналд Тръмп се готви да наложи т.нар. реципрочни мита на всички търговски партньори на Америка в сряда.

„Денят на освобождението“, както го нарича Тръмп, ще отбележи най-голямата ескалация в търговската война, която той започна първо срещу Канада, Мексико и Китай след встъпването си в длъжност на 20 януари. Скоро последваха универсални мита върху стоманата и алуминия, а след това и върху автомобилите. Това постави Европейската комисия пред задължението да защитава икономическите интереси на 27-членния блок.

Досега Брюксел играеше по традиционните правила на търговската война, като отговаряше на по-широките мита на Тръмп върху индустриалните метали с еквивалентни налози върху емблематични американски марки като Harley-Davidson. Този тип отговор имаше за цел да съответства или да „отразява“ ходовете на администрацията - но не и да ескалира ситуацията.

Сега, когато Вашингтон заплашва да накаже ЕС още повече не само за съществуващите мита, но и за нетарифните бариери, като например технологичните законодателства, Брюксел се готви да увеличи залога. Насочвайки се към американските услуги, Брюксел може да вземе на мушка банки от висок клас като J.P. Morgan и Bank of America, или технологични играчи като социалната мрежа X на Илон Мъск, гиганта в търсенето Google или Amazon, най-големия онлайн търговец на дребно в света.

„Със сигурност не изключваме по-силен отговор, по-добър отговор, по-креативен отговор срещу различни услуги чрез правата на интелектуална собственост“, коментира пред POLITICO високопоставен служител на Европейския съюз. „Всички тези възможности са на масата днес“.

ЕС е нетен износител на автомобили, фармацевтични продукти и храни за САЩ, но е нетен вносител на услуги - и това му дава повече възможности за влияние в търговски спор. (Като се вземат предвид стоките и услугите, трансатлантическата търговия всъщност е в общи линии балансирана. ЕС има общ излишък от едва 50 млрд. долара, или около 3% от годишната трансатлантическа търговия, възлизаща на 1,7 трилиона долара).

Вицепрезидентът на САЩ заема агресивна позиция, пораждайки опасения за трансатлантическия алианс

Европа осъзнава, че враждебността на Джей Ди Ванс не е просто театър

„Американските технологични гиганти, финансовата индустрия и фармацевтичните компании имат дълбоки корени в Европа. Ако се стигне твърде далеч, Брюксел може да затегне гайките: дигитални такси за Силициевата долина, регулаторни скоби за Уолстрийт или данъци върху износа на американски лекарства“, казва пред изданието Тобиас Герке, старши сътрудник по политиките в Европейския съвет за външна политика. „Америка може и да държи по-голямата тояга, но Европа има много остри камъни, които да хвърли“.

Удар за удар

На ринга на търговската си война с Тръмп изпълнителната власт на ЕС досега е използвала тактиката „удар за удар”.

След като в средата на март Вашингтон наложи нови и по-широки мита върху вноса на стомана и алуминий, Комисията удари износа на стоки от САЩ на стойност 26 млрд. евро. След трудни консултации с правителствата и бизнеса от ЕС Брюксел трябва да предложи тези тарифни списъци още тази седмица.

„Ако Тръмп наложи реципрочни мита, навлизаме в съвсем нова игра“, казва дипломат от ЕС пред POLITICO.

Според собствения наръчник на Тръмп има два широки начина, по които Комисията би могла да удари услугите.

Първо, тя може да използва съществуващите регулации, които е изградила през последните пет години, да затегне правилата, регулиращи големите технологични компании, да обложи с данъци големите американски банки или да забави издаването на лицензи за извършване на стопанска дейност в ЕС.

„Когато видите позиционирането на големите американски технологични компании, които са близки до Тръмп, през последните няколко месеца, оставате с впечатлението, че те лобират пред Белия дом срещу Европа. Всъщност те са изключително уязвими от ответни мерки“, казва Ив Мелин, съдружник-основател в адвокатската кантора Cassidy Levy Kent.

Goldman Sachs предупреждава за засилен риск от рецесия в САЩ, в контекста на очаквана ескалация на търговската война, по-слабо доверие на бизнеса и домакинствата и вероятни нови мита

Мрачни перспективи: Goldman Sachs алармира за рецесия в САЩ

Пример за това е Законът за цифровите пазари (DMA) на блока, който има за цел да ограничи властта на доминиращите технологични играчи и да защити конкуренцията. Комисията трябва да реши още тази седмица дали Apple и Meta нарушават тези правила.

Но това е и област, в която Брюксел ще бъде предпазлив да не разпалва огъня.

„Проблемът с цифровата част е, че в момента, в който ЕС направи това, натискът от страна на САЩ върху регулаторната рамка ще се увеличи още повече“, предупреждава Арно Вилемс, партньор по международна търговия в адвокатската кантора King & Spalding.

Облагането с данъци на финансовите трансакции и цифровите потоци или принуждаването на американските авиокомпании да плащат повече, за да кацат на европейските летища, са други лостове, с които разполага ЕС, добавя той.

Блокът би могъл също така да ограничи достъпа на американски компании до обществени поръчки по силата на новия си Международен инструмент за обществени поръчки. Ако Брюксел изключи американските енергийни или консултантски организации от обществените поръчки на ЕС, това ще засегне основен източник на приходи за тях.

Базуката

В краен случай ЕС може да използва своята търговска „базука“ - Инструмента за борба с принудата (Anti-Coercion Instrument). Както подсказва името, той дава възможност за широкоспектърен отговор, включително удар по услуги, ако Брюксел заключи, че действията на САЩ са прекомерни.

Възможно е американската администрация да надценява влиянието си върху много от търговските си партньори и да преувеличава колко ниски са всъщност митата на САЩ

Реципрочните мита на Тръмп влизат в сила следващата седмица. Чакат ги 4 големи препятствия

В рамките на шест месеца Комисията може да стигне дотам, че да спре проекта X на Мъск; да ограничи правата върху интелектуалната собственост на американските технологични гиганти или да им забрани да инвестират в ЕС.

Въпреки че изпълнителният орган на ЕС ще решава кога да използва тази ядрена опция, той се нуждае от подкрепата на поне 15 от 27-те държави членки, за да реши дали и как да нанесе удара.

„Много държави членки не искат да ескалират ситуацията, като задействат този инструмент“, казва дипломатът от ЕС.

Европейските предприятия също така се притесняват, че подобен натиск ще има негативен ефект и за самите тях.

„Проблемът с всички тези идеи за натиск е, че ще имат откат“, казва Луиза Сантос, заместник генерален директор на корпоративната лобистка група BusinessEurope. „Нашите икономики са толкова преплетени, че дори да наложите мита или друга мярка по отношение на услугите, ще навредите на собствения си интерес“.

Дори и да сигнализира за готовността си да ескалира търговската война, Брюксел се надява да привлече Вашингтон на масата за преговори. Комисарят по въпросите на търговията Марош Шефчович се надява, че американските му колеги ще могат да се споразумеят за „срочен документ“, който да определи рамката за преговори - когато следващият кръг от мита влезе в сила.

Това би могло да включва намаляване на митата, инвестиции в американски отбранителни компании, увеличаване на покупките на американски втечнен природен газ или смекчаване на някои разпоредби на блока.