Когато Уолстрийт киха, светът се простудява.

Но тази пролет нещо по-особено се случва.

Ако първото тримесечие на 2025 г. трябва да бъде описано с една дума, тя не е „спад“, нито „криза“, а „пренареждане“. Болшинството от американските акции скочиха след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, но през последните месеци се лутат между изпарена AI еуфория, агресивни тарифи от Белия дом и отказ на Федералния резерв да даде ясна посока за пътя на лихвите.

Лицето на технологичната вяра Nvidia, е загубила близо 800 милиарда долара капитализация от началото на 2025 г.

Tesla се срина още по-тежко, губейки над 40% от стойността си.

Microsoft записа най-дългата си серия от загуби от 2008 г. насам.

Заглавията в редица финансови медии подсказват „разпродажби“, „пазарен срив“ и „загуби за трилиони“, но реалността – поне за онези, които гледат с хоризонт отвъд следващото тримесечие - е по-многопластова.

Най-големите американски компании, т.нар. „Великолепна седморка“, претърпяха болезнена корекция. Но дори с отнети 2.5 трилиона долара от пазарната капитализация, стойностите са значително над нивата от преди три години. Оказва се, че „драматичното“ отстъпление от акциите има нюанси.

На този фон Европа се държи учудващо здраво. Индексът Stoxx 600 отбеляза над 6% ръст през януари - най-доброто му представяне от ноември 2023 г. Франкфуртският DAX расте с повече от 10% от началото на годината, независимо от глобалното търговско напрежение.

В сърцето на тази европейска устойчивост се вижда и парадоксът: пазар, който от години бе обвиняван в бюрократична мудност, сега се представя като зряла алтернатива на еуфоричната волатилност отвъд Атлантика. Някои ще кажат, че това е временно. Други – че просто Европа е била подценявана твърде дълго.

Именно в този момент Profit.bg разговаря с Ален Бери – главен изпълнителен директор на Amundi за България, Чехия и Словакия.

Amundi е най-големият мениджър на активи в Европа с присъствие в над 35 държави и повече от 2 трилиона евро под управление, а позицията на Бери говори за човек, който разбира както глобалните, така и местните пазарни пулсации.

Защо българите стават по-смели в инвестициите? Защо приемането на еврото няма да трансформира психологията на инвеститорите, но ще разшири хоризонта им? И не на последно място – защо пазарната „драма“ в САЩ всъщност е „добре дошла корекция“?

За отговорите - прочете разговора ни с Бери.

Г-н Бери, интересно ни е да разберем вашата гледна точка за това къде виждате най-големите различия в инвестиционните модели между България и други страни?

Хората от страните в Източна Европаса са по-предпазливи. Не знам дали това се дължи на историческите трудности, през които са преминали тези държави, но те имат по-различна позиция в сравнение със Западна Европа или САЩ.

Като изключим това, нямам впечатление за голяма разлика между финансовите навици на българите и тези на чехите, например. Не виждам такова нещо. Мисля, че българските инвеститори имат сходни възможности, същите предизвикателства и навици като тези в други държави.

Наблюдавате ли апетит към по-рискови активи в България?

Според мен хората в Европа, които най-силно се насочват към рискови активи, са във Великобритания. Защо? Защото пенсионната система създава навик още в началото на живота ви да инвестирате в дългосрочен план, за да си осигурите средства при пенсиониране. Затова Обединеното кралство винаги е било лидер в това отношение.

България обаче също има изненадващо добри резултати в този показател. Хората очевидно вече разбират, че за да имат доходност и средства в по-късен етап от живота си, трябва да инвестират повече в акции. Нагласа, която не е била толкова характерна в миналото.

ГРАФИКА ОТ ЕФАМА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА АКТИВИ В РАЗЛИЧНИ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ

България е в процес на приемане на еврото. Наблюдавали ли сте в други случаи това да оказва влияние върху финансовите навици на хората в съответната страна?

Тази стъпка улеснява навлизането на глобални играчи, които могат да предложат по-широка гама от продукти. Когато валутата и продуктите са местни, посланието остава ограничено за големите международни компании.

Затова смятам, че еврото не променя същински начина, по който хората инвестират, но улеснява достъпа до глобално разнообразие от продукти. Това ще направи региона по-привлекателен за големите играчи. Така че да - еврото осигурява по-голям достъп, но няма да промени възприятията или нагласите.

Любомир Дацов за американските мита: „Белият дом трябва да знае кога да спре, иначе ще гръмне“

През първото тримесечие на 2005 г. наблюдаваме нещо като драматично оттегляне от американските акции, индекси и капитали. В същото време видяхме рязко покачване на европейските акции, особено в отбранителния сектор. Това временно ли е или сигнал за по-голямо доверие в Европа?

Не бива да се използва думата „драматично“. Ако погледнем цифрите, ситуацията не е такава. Ако разгледате по-дълъг период - например 4 години - последният спад едва се забелязва на графиката. Това е корекция, не криза.

Първото послание към инвеститорите трябва да е, че през последните години е имало огромно покачване в цените на акциите. Не казвам дали това беше балон, или не, но е факт, че пазарът е скочил значително. И този ръст все още е валиден за онези, които инвестират дългосрочно или дори средносрочно.

Повечето инвеститори не влагат средства с идеята да ги изтеглят след 15 дни или 3 месеца. Те инвестират за 3, 4 или 5 години, както и за по-дълго. В този контекст, дори със спада, все още е по-изгодно да се инвестира в САЩ, отколкото в Европа - засега.

Нашите експерти от Amundi в Париж наричат ситуацията от последните седмици „една добре дошла корекция“. Не знаем какво ще се случи по-нататък, но е ясно, че не говорим за криза на американския пазар.

Що се отнася до растежа на европейските акции - радвам се, че Европа изглежда в по-добра форма. В Amundi от една-две години подчертаваме, че инвеститорите трябва да са внимателни спрямо покачването на американските акции. Защото докато Европа растеше с нормално темпо, американските пазари се ускоряваха твърде рязко.

Затова тази корекция е добре дошла. Освен това се вижда, че Европа е била леко подценявана. Лихвите се понижават, търсенето е стабилно, безработицата е под контрол - всичко това се отразява позитивно на пазарите.

Основният проблем в САЩ идва от „Великолепната седморка“. Тези седем компании са поскъпнали толкова много, че вече никой не може да определи реалната стойност на техните акции. Влиянието им върху американската борса е прекалено силно и концентрирано. Преди десетилетие те представляваха 10% от S&P 500, а през декември – близо 45%. Сега, след корекцията, делът им е между 30 и 32%.

Основните ни послания са две: все още има добри възможности за инвестиции в американски акции – особено в компании със средна или ниска пазарна капитализация. И второ - много сме позитивни спрямо Европа. Смятаме, че тя ще продължи да расте. И като европейци – това ни радва.

Давид Прeнсе, Binance: Грешката на много трейдъри е, че гонят върха, вместо да реализират печалба навреме

Какъв съвет бихте дали на начинаещите инвеститори?

Една от основните отговорности на финансови компании като нашата е да обучаваме повече хора. Държавите също трябва да имат дял в тази мисия. Финансовото образование трябва да започне още в училище.

На един младеж между 11 и 16 години трябва да му се обясни не само какво е банкова сметка, а как да управлява финансите си. Това ще бъде от огромна помощ.

В англосаксонските и скандинавските държави, както и в САЩ, това вече е част от културата. Там хората от рано знаят, че трябва да инвестират. Във Франция свикнахме да очакваме добри пенсии, но знаем, че за следващите поколения това няма да е точно така. Колкото по-рано човек започне да инвестира, толкова по-добре.

Синът ми е на 26 години и го насърчавам още сега да мисли за подсигуряване на финансовото си бъдеще. Не трябва да разчитате само на системата. Трябва да си изградите навици и дисциплина.

Затова първият ми съвет е: започнете рано. Всички проучвания показват, че ако инвестирате редовно и дългосрочно, шансовете за прилична възвръщаемост са много по-големи. Насърчаваме така нареченото редовно инвестиране – дори с малка сума, но всеки месец.

И не на последно място – диверсификация. Тя трябва да е съобразена с възрастта и финансовите цели. Въпросът е: колко можете да вложите така, че да не ви се налага да пипате тези средства в рамките на 5 или 10 години.