Дилемата на Джером Пауъл: Да защити икономиката или да овладее инфлацията
Внезапното въвеждане на мита разтърси световните пазари и изправи централната банка на САЩ пред труден избор
&format=webp)
Търговската война на Доналд Тръмп поставя Федералния резерв в неудобна позиция. Внезапното въвеждане на мита разтърси световните пазари и изправи централната банка на САЩ пред труден избор: да намали лихвените проценти, за да предотврати икономическо забавяне, или да ги задържи високи, за да овладее нова вълна на инфлация.
Пазарите залагат на понижение. След резкия спад на борсовите индекси, предизвикан от обявените от Тръмп мита – наречени от него „ден на освобождението“ – инвеститорите вече очакват Федералният резерв да намали лихвите четири или дори пет пъти тази година, в сравнение с три преди изненадващото съобщение.
Председателят на Фед Джером Пауъл обаче е по-ястребово настроен. В петък той заяви, че митата ще окажат „постоянно“ влияние върху инфлацията в САЩ, което ще направи облекчаването на паричната политика по-трудно.
Това разминаване може да се окаже решаващо за американската икономика през тази година. Големите банки на Уолстрийт вече ревизират нагоре инфлационните си прогнози, докато понижават очакванията за икономически растеж – дори предупреждават, че САЩ могат да изпаднат в рецесия, ако Тръмп не отстъпи от крайните си намерения за митата, обобщава Financial Times.
Това предполага, че Фед ще бъде принуден да намали лихвите. Тръмп е съгласен.
Малко преди Пауъл да изнесе речта си – и докато S&P 500 преживяваше рязък спад – бившият президент написа в Truth Social, че това е „ПЕРФЕКТНИЯТ момент“ председателят на Фед да намали лихвите. „Винаги закъснява, но сега може да си оправи имиджа – и то бързо“, написа Тръмп. „НАМАЛИ ЛИХВИТЕ, ДЖЕРОУМ, И СПРИ ДА СЕ ЗАНИМАВАШ С ПОЛИТИКА!“
Много икономисти обаче смятат, че ситуацията не е толкова еднозначна. С инфлация по показателя за личните потребителски разходи (PCE) на ниво 2.5% – над целта на Фед от 2% – и с очаквания, че митата ще ускорят поскъпването, аргументите за бързо намаление на лихвите изглеждат слаби.
„Фед се намира в изключително трудна позиция в момента“, казва пред FT Сара Хаус, старши икономист във Wells Fargo. Тя очаква централната банка да запази лихвите в диапазона 4.25%–4.5% „възможно най-дълго“.
Членът на управителния съвет на Фед Адриана Куглър заяви в понеделник, че поддържането на стабилни дългосрочни инфлационни очаквания трябва да бъде „приоритет“. Тя добави, че обявените мита може да доведат до изпреварващо купуване на стоки като автомобили, което временно би повишило икономическата активност.
Главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк също изразява тревога относно инфлацията, заявявайки, че вижда „нулев шанс“ за намаляване на лихвите в близко бъдеще. „Притеснявам се каква ще е инфлацията, ако всички предложени мита действително бъдат въведени“, каза той в понеделник.
Официални лица от Фед също дават сигнали, че ще запазят изчаквателна позиция, докато не станат ясни както ефектите от търговската политика на Тръмп върху цените, така и евентуалният обрат в икономическото оживление.
Адам Позен, президент на Института за международна икономика „Питърсън“, коментира пред FT, че Фед няма да „предрешава“ ефекта от митата или от фискалните планове на Тръмп, включително и мащабни данъчни облекчения. „Дали ще проработи или не – това е линията, която Пауъл и ръководството на Фед са избрали, за да лавират в тази политическа ситуация“, каза той. Според него Фед „може и, вероятно, трябва да изчака до септември“, преди да намали лихвите.
Пазарите обаче очакват по-ранна намеса – възможно е понижение от 0.25 или дори 0.5 процентни пункта още на заседанието на Фед през юни. Това е ускорен график спрямо очакваното само седмица по-рано понижение през юли.
Икономистите обаче подчертават, че приоритет за Фед ще остане овладяването на инфлацията – особено след усилията през последните две години за потушаване на една от най-сериозните инфлационни кризи в последните десетилетия.
„В тази среда, в която отново има инфлационен натиск, е малко вероятно Фед да действа превантивно с така наречените ‘застрахователни’ понижения“, посочва Клаудия Сам, бивш икономист във Федералния резерв и настоящ главен икономист в New Century Advisors.
Винсънт Райнхарт, бивш служител на Фед и сега главен икономист в BNY Investments, предупреждава, че при толкова несигурна обстановка е трудно да се изработи ясна стратегия. Той добави, че рискът от чакане „докато се видят ясни доказателства“ за ефекта от митата е централната банка да реагира твърде късно. „Да чакаш възможно най-дълго означава точно това – да чакаш твърде дълго.“
Стъпките на Фед ще зависят много от следващите ходове на Тръмп – и доколко сериозни ще бъдат митата му. В понеделник той предложи още по-високи мита срещу Китай – най-големия износител в света – като същевременно изрази готовност да сключи търговски споразумения с държави като Япония.
Ако се придържа към най-суровите си предложения, въздействието върху потребителското търсене може да се окаже достатъчно сериозно, за да измести фокуса от инфлацията към стабилността на икономиката.
„По-вероятният сценарий е, че това в крайна сметка няма да доведе до устойчива инфлация“, казва Кришна Гуха от Evercore ISI.