Най-голямата италианска рафинерия, която беше продадена от базираната в Москва компания „Лукойл“ след санкциите на ЕС, е изпаднала в криза. Гръцкият милиардер, който сега е неин мажоритарен инвеститор, и гигантът в областта на суровините Trafigura са се сблъскали заради условията на споразумението за доставка на суров петрол.

GOI Energy закупи завода ISAB в сицилианския град Приоло през 2023 г. с подкрепата на Trafigura в сделка, сключена в последния момент. За нея помогна и френско-израелският минен магнат Бени Щайнмец. Продажбата беше одобрена от италианското правителство, но е забулена в мистерия, като нито купувачът, нито Рим разкриват самоличността на акционерите.

Документи, с които разполага Financial Times, показват, че най-големият инвеститор в контролния фонд по време на сделката е Джордж Економу - магнат, чийто TMS Tankers е един от най-големите морски превозвачи на руски петрол след избухването на войната в Украйна през 2022 г. GOI и Trafigura изпревариха офертата на конкурентната търговска къща Vitol и американската група за частни капиталови инвестиции Crossbridge Energy Partners и си осигуриха сделката въпреки съпротивата на правителството на САЩ.

Според документите Економу е инвестирал в рафинерията заедно със Щайнмец и бившия изпълнителен директор на Trafigura Михаил Бобров. Според източници, запознати със ситуацията, отношенията между тримата са се влошили заради парите и условията на 10-годишното споразумение за доставка и маркетинг на петрол, подписано с Trafigura.

Економу твърди, че компанията е виновна за проблемите на рафинерията, като по време на срещи се е оплаквал, че сделката за доставка и изкупуване е прекалено благоприятна за търговската група, което ѝ позволява да защитава печалбите си, докато съоръжението работи на загуба. От Trafigura пък са категорични, че рафинерията се нуждае от повече инвестиции за модернизиране на операциите при трудните пазарни условия.

Повишените оперативни разходи, произтичащи от по-високите цени на газа и въглеродните компенсации, оказват влияние върху маржовете в цяла Европа. Това затруднява всички рафинерии, освен най-ефективните, да излязат на печалба. Но тази вътрешна борба може да застраши оцеляването на съоръжението, което осигурява една пета от капацитета за рафиниране на Италия, пряка заетост на около 1000 души и още 8500 работни места в региона. Това предизвиква все повече критики към италианското правителство, което одобри продажбата на GOI, въпреки че най-големите инвеститори нямат опит в притежаването или управлението на рафинерии.

„Тези капиталоемки предприятия изискват големи инвестиции, но страдат от променливи парични потоци, така че финансовата стабилност на купувача е ключов елемент“, казва пред Financial Times Алън Гелдер, вицепрезидент на отдел „Рафиниране, химикали и петролни пазари“ в Wood Mackenzie. „В ретроспекция може да се каже, че италианското правителство е трябвало да избере друга алтернатива, а не да продава“.

Според условията на сделката GOI придобива рафинерията, а Trafigura се съгласява да осигури оборотен капитал за финансиране на операциите ѝ. Компанията плаща на GOI авансово 30 млн. евро за снабдяване на завода със суров петрол и продажба на произвеждания от него рафиниран продукт.

„Търговските споразумения на Trafigura с ISAB са на пазарен принцип и при пазарни условия, в съответствие с подобни търговски споразумения по света“, се казва в изявление на компанията. „В трудните пазарни условия рафинерията в Приоло се нуждае от значителни подобрения в работата и допълнителни инвестиции, за да остане конкурентоспособна. Ние предложихме нашето съдействие на ISAB и на италианското правителство, за да помогнем за осигуряването на устойчиво бъдеще на този важен актив“.

Тази година ISAB подаде молба до сицилианските власти за преструктуриране на бизнеса чрез извънсъдебно „договорено уреждане на бизнес криза“. Економу се надява да използва този процес, за да наложи предоговаряне или анулиране на договора с Trafigura. Според запознати той дори е обмислял и продажбата на рафинерията, но договорът за доставка се е оказал основна пречка в разговорите с потенциални купувачи.

По време на придобиването Економу е бил представен на италианското правителство като краен бенефициент на кипърско дружество, което е притежавало 52% от подгрупата Argus Fund, контролирала 70% от GOI. Останалата част от подразделението Argus Fund е била собственост на юридическо лице, контролирано от две фондации, сред чиито бенефициенти са били децата на Щайнмец, показват документите по сделката.

През 2023 г. гръцкият бизнесмен решава да отпусне заем на GOI Energy, за да може тя да изплати неизплатения си дълг към „Лукойл“. През януари миналата година, след като компанията не успява да го направи, той решава да превърне заема в капитал и да разводни дяловете на останалите акционери. Сега Економу контролира 99% от акциите на GOI чрез сложна структура от фондове.

Иначе GOI е платила около 180 млн. евро за завода, като е надскочила значително офертите на Vitol и Crossbridge, които са предложили около 55 млн. евро. Допълнителни няколкостотин милиона евро са били платени за петрола, намиращ се в рафинерията по време на придобиването.

Италианското правителство одобри инвестицията по силата на т.нар. правило за златната акция, което му дава право да налага вето върху сделки или да налага изисквания при закупуването на стратегически активи. По това време италианските официални лица заявиха, че са били успокоени от участието на Trafigura и Бобров, който е инвеститор и в най-голямата рафинерия в Израел.