Корабоплаването е вредно за околната среда. Може ли да се промени това?
Корабоплаването разчита в голяма степен на изкопаемите горива, но много държави искат да наложат промяна, въвеждайки въглероден данък на индустрията

Държавите се опитват да постигнат споразумение за таксуване на търговските кораби за техните емисии. Ако това се случи, на практика ще бъде първият в света глобален данък върху въглеродните емисии.
Международната морска организация (IMO), която регулира глобалното корабоплаване, определи цел за сектора да достигне нулеви парникови газове до 2050 г. и се ангажира да осигури по-широко използване на горива с нулеви или почти нулеви емисии. Нейният Комитет за опазване на морската среда заседава от понеделник до петък в Лондон. Той е съставен от държавите членки на IMO и работи за одобряване на предложените нови глобални разпоредби за определяне на цена на емисиите на парникови газове в морския транспорт, както и на стандарт за корабните горива за постепенно въвеждане на по-чисти такива.
Мерките са нещо повече от стремеж към подобряване на климата - те ще станат задължителни за корабите, опериращи в световен мащаб, коментира генералният секретар на IMO Арсенио Домингес. По думите му индустрията трябва да направи повече за намаляване на въглеродното замърсяване. Затова и Комитетът трябва „определи курса за нулево нетно бъдеще за морския сектор”.
„Бъдещето на екологично чистия морски транспорт виси на косъм”, казва Ема Фентън, старши директор по дипломация в областта на климата в базираната във Великобритания организация с нестопанска цел Opportunity Green. Според нея висока цена и проста фиксирана такса върху емисиите на парникови газове в корабоплаването е единственият начин за справедливо декарбонизиране на индустрията.
„Ако бъде постигнато споразумение, това ще представлява огромен момент на солидарност в борбата с изменението на климата“, смята Фентън. „Надяваме се, че за първи път ще имаме ефективна глобална рамка за справяне с този международен проблем. Борбата с емисиите се води на-често на национално ниво“.
Ето какво трябва да знаете по темата, според Fast Company:
За какво ще се водят преговорите?
Емисиите от корабоплаването са се увеличили през последното десетилетие - до около 3% от общите количества в световен мащаб, по данни на ООН - тъй като корабите са станали много по-големи, доставят повече товари за едно пътуване и използват огромни количества мазут. Затова през 2023 г. морските държави се споразумяха да намалят емисиите от корабоплаването, въпреки че няколко експерти и държави критикуваха споразумението, тъй като в него не е определена твърда дата - 2050 г. В момента IMO е в процес на приемане на правила за постигане на целите, договорени през 2023 г.
Защо те са важни за света?
Според Глобалния морски форум, организация с нестопанска цел, която работи в тясно сътрудничество с индустрията, обикновена климатична такса, съчетана със стандарт за екологични горива, би помогнала за намаляване на разликата в цените между изкопаемите и екологичните горива, като водород, метанол и амоняк.
„Корабоплаването разчита в голяма степен на изкопаемите горива и секторът няма да се откаже от тях сам”, казва Джеси Фенсток, който ръководи работата на форума по декарбонизацията. „Ще отнеме време да се изгради предлагане на електронни горива, базирани на възобновяема електроенергия, така че инвестициите трябва да се направят сега”.
Повечето кораби днес се движат с тежко гориво, което при изгарянето си отделя въглероден двуокис и други замърсители. Домингес заявява, че декарбонизацията изисква цялостна промяна на корабното гориво.
Коалицията за чисто корабоплаване призовава правителствата да се ангажират с висока цена на всички корабни емисии и строг стандарт за горивата. Алиансът на екологичните нестопански организации също така настоява държавите да преразгледат инструмента на IMO за измерване на въглеродния интензитет на корабите, за да се определи количествено, да се повиши прозрачно тяхната ефективност и да се намали количеството на изгаряното гориво в дългосрочен план.
Какво е състоянието на преговорите?
Под ръководството на тихоокеанските островни държави, чието съществуване е застрашено от изменението на климата, повече от 60 страни подкрепят фиксирана такса на метричен тон емисии, за да се постигне нетна нула по справедлив начин. Корабоплавателната индустрия също подкрепя таксата.
Международната камара по корабоплаване представлява над 80% от световния търговски флот. Нейният генерален секретар Гай Платен е категоричен, че механизмът за определяне на цените на морските емисии е прагматично решение и най-ефективният начин за стимулиране на бърз енергиен преход в корабоплаването.
Някои държави, по-специално Китай, Бразилия, Саудитска Арабия и Южна Африка, искат модел на търговия с кредити вместо фиксирана такса. При него корабите получават кредити за това, че не надвишават целта си за емисии, а ако я надвишат, купуват кредити. Други държави искат компромис между двата модела.
Някои се опасяват, че всичко, което не е свързано с универсална такса, би застрашило целите в областта на климата и би позволило на по-богатите собственици на кораби да си купуват съответствие, докато продължават да замърсяват.
Посланик Албон Ишода, специален пратеник на Маршаловите острови за декарбонизация на морския транспорт, казва, че целите на IMO в областта на климата са „безсмислени“ без такса. Приходите от таксата биха могли да се използват за подпомагане на развиващите се страни да преминат към по-екологично корабоплаване, така че да не останат назад с мръсни горива и стари кораби.
Ако комитетът постигне съгласие и финализира текста на регламентите, те ще бъдат официално приети през октомври и ще влязат в сила през 2027 г. Това би могло да изпрати силен сигнал, че зеленият преход се случва и че е възможен за една глобална индустрия, според IMO.