На стотина метра от трамвайната спирка няколко газели кротко се разхождат зад една ограда. Оттатък градът гърми с обичайния си шум от коли и градски транспорт. Газелите очевидно са свикнали, защото никак не се смущават. Тяхното кътче е недалеч от това на жирафите. И ако газелите са невидими за пътуващите с трамвая, с жирафите случаят е друг. Те стърчат доволно над оградата и всеки пътник би могъл да ги забележи.

Животинските кошарки са част от зоопарка на Вроцлав, третият по население град на Полша. Градината не е сред известните, но е прекрасно уредена. Освен с много животни разполага и с невероятен аквариум. Обиколката из него те сваля няколко етажа под земята, докато около теб плуват риби, костенурки и дори няколко хипопотама. Когато стигнеш до стъкления тунел, т.е. онова място, на което си обграден от вода от три страни и над главата ти плуват всякакви същества, хем се чувстваш в опасност, хем си очарован колко близко минават една акула и един скат. А ако се спрат на стъклото над главата ти, гледката е незабравима.

Всъщност зоологическата градина е може би най-голямото туристическо богатство на града. Но далеч не е единственото.

Разположен на р. Одер, на почти еднакво разстояние от Берлин и Варшава, градът е преживял бурни времена, за да достигне до днешния си вид – с близо 700 хил. души население и развиващ се като туристическа дестинация.

Опитите да се привлекат повече посетители започват в началото на века. Тогава местната управа активно търси някакъв символ, който би могъл да се превърне в емблема на града. И го намират в неочакван образ – джудже. Или гном, ако предпочитате. За последните 20 години този дребничък герой от приказките така „лепва“ за Вроцлав, че днес е част от задължителната туристическа обиколка.

Дуджетата са стотици и са разхвърляни из целия град. Пред магазини, по тротоари, край административни сгради, пекарни, кафенета и църкви, тия смешни дребосъци разведряват градската среда и предизвикват любопитството на минаващите покрай тях. Из сувенирните магазини се продават карти с отбелязани в тях дуджета, има мобилно приложение, с което се търсят фигурки, печелят се точки за всяка намерена и т.н. Децата им се радват, подскачат около тях и искат снимки. Очевидно рекламната кампания на местната власт е сработила. Но джуджетата не се появяват в историята на Вроцлав просто ей така.

До преди Втората световна война тези земи са част от Германия, а градът се казва Бреслау. През 1938 г., когато е ясно, че войната е неизбежна, немците строят летище в града, естествено, с цел да се ползва от военно-въздушните им сили. През войната териорията на Полша е брутално разделена между Германия и СССР. Бреслау остава немски до края на войната, но след това започва прекрояване на граници. Източните части на някогашна Полша обаче са дадени на Украйна. А поляците са компенсирани с територии от източните части на Германия. Така Бреслау става Вроцлав, а Полша – част от Източния блок, доминиран от СССР.

В края на 80-те години в страната се надига силно антикомунистическо движение. Основата му, разбира се, е в Гднаск, където Лех Валенса основава „Солидарност“. Във Вроцлав обаче също не стоят мирни. Но измислят по-различен начин на съпротива. Една група дисиденти, начело с Валдемар Фридрих, основават т.нар. Оранжева алтернатива. Това е движение, което се бори с режима с мирни средства. Едно от тях е рисуването на джуджета из града. Така рисунките се превръщат в символ на съпротивата.

Когато в началото на века във Вроцлав решават да развиват туризъм, избират джуджето именно заради този исторически контекст. Първата статуя е поставена през 2005 г. След това нещата се развиват лавинообразно, особено след като редица бизнеси осъзнават, че джуджетата привличат хора, т.е. клиенти. Така днес пред магазина за шоколадови бонбони може да видите статуя на джудже, което държи кутия бонбони, а пред пекарната – на джудже-пекар.

Освен джуджета и зоопарк Вроцлав предлага на туристите красив средновековен център, няколко катедрали и множество заведения. Едно от тях е ресторант Konspira, близо до централния площад. То съчетава добра кухня с уроци по местна история.

Транспортът във Вроцлав е основно трамваен. С няколко билета и достатъчно време може да се обиколи почти целият град. Трамваят постепенно те извежда от историческия център и в един момент стигаш до неизбежните социалистически жилищни комплекси. Утехата е, че са поддържани и чисти.

Ако искаш стара архитектура, се придържаш към централните части, включително и островите в р. Одер, до които се стига по пешеходни мостове.

Повече от три дни тук не са нужни. Дестинацията си заслужава – семейна, не много скъпа и интересна.