Много преди да имаме пароли, криптирани съобщения и защитени видеоразговори, хората разчитали на нещо съвсем различно, за да опазят личната си кореспонденция – гениална хартиена „инженерност“, пише Fast Company.

Добре дошли в света на letterlocking – изкуството да заключваш писмата си без катинар, само с хартия, ножица и малко восък.

Това е темата на новата книга на изследователите Яна Дамброджио и Даниел Старза Смит, които проследяват как исторически фигури като кралица Елизабет I или Емили Дикинсън са „заключвали“ своите писма така, че подателят и получателят да знаят със сигурност дали някой е надникнал вътре.

Техниките били толкова прецизни, че според авторите писмата изглеждали като аналогови сейфове от миналото.

Потребителите трябва да разучават по-обстойно комуникационните приложения, които използват

Защо трябва да използвате само криптирани „от край до край“ приложения за съобщения

Всичко започва, когато Дамброджио, консерватор в библиотеката на MIT, прекарва време в архивите на Ватикана и забелязва, че много документи имат вградени защити – сгъвки, прорези и слоеве восък, които сигнализират дали нещо в писмото е било подправено.

Тя започва да възстановява механиката на тези писма, като прави над 100 хартиени модела, за да разбере как точно са сгънати и запечатани те.

Малко по-късно се свързва с Даниел Смит, преподавател в King’s College London. Заедно те започват да събират и систематизират различни форми на letterlocking – от писма, продавани в eBay, до дипломатическа кореспонденция от Националния архив.

Двамата успяват да анализират хиляди ръчно сгънати послания, като някои от тях дори съдържат вградени ленти, изрязани от самия лист, които минават през прорези и се запечатват с восък – нещо като хартиен блокчейн, който датира от 17-ти век.

Eдна от най-великите писателки в историята остава загадка и до днес. Според някои историци, любимата ѝ сестра може би е виновник за липсата на подробности за личния ѝ живот

По следите на една литературна мистерия: Кой изгори писмата на Джейн Остин

През 2012 г. те основават Unlocking History Group, която вече включва десетки учени от различни дисциплини. Те създават и нещо като периодична таблица на letterlocking техниката – таксономия, която описва комбинациите от сгъвки, отвори, восък и вложки, използвани за сигурност.

Когато попадат на колекцията Brienne – стара пощенска кутия на холандски пощальон с около 2 600 непредадени писма от 1600–1700 г. – екипът включва експерти по рентгенова томография и компютърно зрение в изследването си.

Те успяват да сканират писмата с висока резолюция и чрез алгоритми разработват метод за „виртуално разгъване“, без да отворят и повреждат нито едно писмо.

През 2021 г. изследването на Дамброджио и Смит е публикувано в Nature и оттогава се цитира в напълно неочаквани сфери – от AI и криптография до антени и литературна история.

„Много е забавно да следим къде ни цитират“, споделя Смит. „Оказва се, че сме влезли и в научни трудове за антени… а аз дори не знаех, че съществуват подобни изследвания.“

Освен технологичен принос, проектът дава и нови прозорци към личността на някои исторически фигури. В книгата си изследователите разказват как крал Чарлз I разпознава агент по сгъвката на писмото, а английски държавник от 17-ти век порицава сина си, студент в университета, че сгъва писмата си „като ученик“.

Осиновен от човек, който се е борил срещу всяка форма на диктатура, Ричард Блеър израства в сянката на „1984“ и незаменимия Джордж Оруел - не като писател, а като пазител на един от най-силните гласове срещу тиранията.

Обикновен син на необикновен баща: Какво е да си живял със създателя на Големия брат

Един от ръкописите на поета Джон Дън дори е заключен с толкова необичаен механизъм, че според Смит той перфектно отразява характера му – стремеж към сложност, елегантност и отказ от масовото.

Чрез видеа в YouTube, интерактивни модели и детайлни схеми, включени в самата книга, екипът цели да вдъхнови още хора да се занимават с тази почти изгубена наука.

Издателството MIT Press е избрано не само заради връзките на Дамброджио с институцията, но и заради опита им в публикуване на инженерна графика. Целта е дори хората без инженерно или артистично образование да могат сами да сглобят историческите хартиени „заключалки“.

Цялата човешка комуникация е изящно ситуативна: точният ѝ смисъл винаги зависи от това кой говори, на кого и с каква цел, пише историкът Фара Дабойвала в есе за Financial Times

Исторически прочит на свободата на словото - от върховен идеал до отровна политика

И въпреки че модерният плик с лепенка от 1800-те години на практика изтласква letterlocking техниката, основните цели на тази технология остават същите и днес – защита, идентификация и стил.

Или, както самата Дамброджио го обобщава:

„През времето и пространството хората винаги са искали да комуникират помежду си – и да се уверят, че съобщенията стигат само до онзи, за когото са предназначени. И днес правим същото – с верификации и всичко останало.“