Ако погледнем към списъка си със задачи, имейлите и безкрайните си съобщения, може би ни изглежда сякаш всичко това няма край.

Истината е, че дори когато отбелязваме задачите си една по една, това не винаги означава, че се приближаваме до по-голямата картина, пише Fast Company.

Понякога се оказваме толкова затрупани с „какво трябва да направим“, че забравяме защо изобщо сме се заели с тази задача. Ето защо ни трябва време – не за още задачи, а за мислене. За разчистване на главата и фокус върху важните неща.

Време без график = мисъл с посока

Ако очакваме свободното време „само да дойде при нас“, нещата просто няма да се получат. Трябва сами да стигнем до тази свобода. И не за да наваксваме с имейли или дребни задачи, а за да се запитаме дали това, което правим всеки ден, наистина е важно.

Дали всъщност не губим времето си с неща, които не носят резултати. Дали не отлагаме някои важни действия, само защото са по-трудни за постигане или неотложните задачи ги засенчват.

Ако се припознаваме във всичко това, трябва да се замислим дали не е време да поговорим с някого – с колега, с мениджър – за да си освободим пространство от излишното.

Полезно е да се направи един преглед на личните ни задачи – кои неща вършим, но реално не трябва да присъстват в графика ни, и кои важни действия все не намират място. Когато ги разпознаем, следващата стъпка е да действаме.

Как да станете професионален „треньор на време“

Смяна на гледната точка (и мястото)

Трудно е да мислим за стратегическите неща, когато сме заобиколени от досадни задачи. Документи, отворени табове, известия – всичко крещи: „Трябва да погледнеш точно сега!“

Ако искаме да погледнем от по-високо, просто трябва да излезем – от стаята, от екрана, от потока на ежедневието. Да се разходим, да открием тиха стая с бяла дъска или просто да зарежем всичко за половин час.

Изследвания показват, че физическата дистанция ни кара да мислим по-абстрактно, а това ни помага да видим не просто какво правим, а защо го правим и накъде вървим.

4 съвета как да развиете въображението си

Каква е голямата картина?

Когато става въпрос за стратегически цели, често използваме изрази като „да погледнем към бъдещето“ или „да постигнем визия“. И все пак, повечето ни цели съществуват само в текст – документи, отчети, имейли.

Понякога обаче е полезно да приемем идеята за „визия“ буквално и да се опитаме да я нарисуваме.

Изваждаме един лист или заставаме пред бяла дъска. Забравяме думите за малко и просто нахвърляме процеси, идеи, концепции или прототипи с линии, форми и схеми. Няма значение дали рисуването ви се отдава. Важното е, че използвате визуалното си мислене – част от мозъка, която често остава на заден план, а всъщност е добър инструмент за креативно и стратегическо планиране.

Да, рисунките може и да не влязат в презентацията, но със сигурност ще помогнат да изчистим мислите си и да видим доста по-ясно какво искаме да създадем.