Роботи срещу хора: Полумаратонът, който показа колко (не)далеч сме стигнали в хуманоидната революция
Това изглежда като поредното доказателство, че технологичният напредък не винаги се измерва със скорост, а с устойчивост и способност за адаптация в реална среда
&format=webp)
Около 12 хиляди човека участват в полумаратон, който се провежда в Пекин през уикенда. Въпреки това всички погледи не са насочени към тях, а към 21 хуманоидни робота, които бягат в своя отделна лента, но по същото трасе, пише WIRED.
Организаторите на събитието твърдят, че това е първото състезание, в което хора и роботи бягат заедно, въпреки че не са точно рамо до рамо.
Само шест от роботите успяват да достигнат до финала – Tiangong Ultra, създаден от китайската компания UBTech, го прави за 2 часа и 40 минути, след три смени на батериите и едно падане.
Това време едва го доближава до границата, определена за човешките участници (3 часа и 10 минути), и го превръща в единствения робот, който получава “човешка” награда за участие.
Повечето от останалите роботи отпадат скоро след старта – някои от тях дори не се задържат в излъчването на живо.
Както обяснява професор Алън Фърн от Oregon State University, целта на хуманоидните проекти обикновено не е скоростта, а адаптивността: роботите трябва да могат да се справят с различни задачи в конкурентна среда.
Но именно по тази причина състезанието в Пекин е впечатляващо – не защото роботите бягат бързо, а защото въобще могат да бягат.
„Преди пет години дори не знаехме как да накараме роботите да ходят стабилно. Сега вече можем, и това е изключителен напредък“, казва Фърн пред WIRED.
През 2021 г. неговият екип също пуска свой хуманоид в 5K състезание, но той пада два пъти, единият път заради прегряване.
По време на състезанието в Пекин почти всички роботи падат поне веднъж, а някои се налага да бъдат изцяло заменени. Това обаче не пречи на тълпата да се забавлява – много от човешките участници се спират, за да се снимат с Tiangong Ultra.
Роботите, които участват в събитието, са различни по форма и размер – най-ниският е с височина от едва 75 см, а най-високият, който е и победител, е 175 см. Един от тях маха на зрителите на всеки няколко крачки. Някои носят детски маратонки, прикрепени с винтове, а други – наколенки, за да не се повреждат при падане. Повечето са без пръсти, а някои дори нямат глава, тъй като тя не е задължителна за тичане, а отсъствието ѝ намалява теглото и натоварването върху моторите.
Китайските компании вече са прочути с впечатляващите си машини, най-често чрез шоу програми.
През януари, например, Unitree придобива популярност със синхронен танц на армия от роботи по време на пролетен гала концерт. Въпреки че не участват официално в състезанието, два от роботите ѝ тичат с логото на други институции (единият пада още преди старта и му отнема дълго, за да се изправи).
„Дори тичането на полумаратон не е показател за ползите от тези машини“, казва Фърн.
„Истинският тест е дали наистина могат да изпълняват реални задачи, без да им се казва всяка стъпка.“
Затова той очаква китайската роботика да започне да се фокусира по-малко върху „уау“ ефекта и повече върху полезността – не с танци и карате, а чрез логистика, индустрия и здравеопазване.
Въпреки че Tiangong Ultra успява да премине финала само с минимални проблеми, останалите роботи не са толкова добре подготвени. N2, модел на китайската компания Noetix Robotics, заема второ място и се откроява с бавно, но стабилно темпо. За повечето други обаче участието в полумаратона изглежда като пълна катастрофа.
Един от роботите, който носи името Huanhuan, има човешка глава и се движи със скоростта на охлюв, докато главата му се поклаща неконтролируемо – сякаш ще падне всеки момент.
Друг хуманоиден участник, Shennong, прилича повече на киберпънк чудовище, отколкото на състезател: тяло с осем колела, дронови перки и глава в стил Gundam.
Още при старта той се завърта два пъти, блъсва се в стената и повлича операторите си със себе си… доста болезнена за гледане картинка.
А най-ефективният инструмент по време на маратона? Обикновеното тиксо.
С него са направени импровизирани обувки, залепвани са откачащи се глави и разпадащи се крайници. На моменти събитието изглежда по-скоро като състезание по аварийна поддръжка, отколкото по роботика.
Всеки робот има поне по двама човешки оператори, които тичат до него – някои държат дистанционни панели, други го насочват или му правят път. Част от роботите буквално са на „повод“ – повод, който очевидно понякога играе и ролята на спасително въже.
„По-скоро мислете за тях като за радиоуправляеми колички без колела“, казва Фърн.
В края на състезанието зрителите на живото предаване започват да съчувстват не на роботите, а на техните човешки придружители, които сменят батерии, охлаждат мотори и изминават цялата дистанция – почти на бегом.
Докато едни роботи падат, други избират да… танцуват.
На близката сцена седем роботизирани кучета и един хуманоид забавляват публиката с хореография. А в края на събитието друг робот изнася трофеите и ги връчва на „победителите“ от състезанието.
И все пак най-запомнящият се момент изглежда е съдбата на Xuanfeng Xiaozi, също създаден от Noetix. Той стартира уверено, но колкото повече напредва, толкова по-често се разпада. В един момент пада по лице, а главата му се отделя от тялото. Екипът веднага го сглобява обратно с тиксо, добавя охлаждаща подложка отпред и продължава напред – въпреки че десният му крак отказва да се движи в синхрон с левия.
В крайна сметка Xuanfeng Xiaozi достига до финала, където събратът му, класирал се на второ място, вече го чака от 10 минути.
Да, полумаратонът може и да не показа в какво наистина са добри роботите, но със сигурност показа от какво все още се нуждаят – време, баланс и малко по-малко тиксо.