Все повече от управителите на централни банки в еврозоната очакват по-големи шансове за осмо намаление на лихвените проценти с четвърт пункт по време на заседанието на 4 юни, когато ЕЦБ ще актуализира собствените си икономически прогнози.

Такова мнение изрази и Франсоа Вилерой дьо Гало, член на ръководството на ЕЦБ и управител на Централната банка на Франция, пред радио RTL, цитиран от Reuters.

Според него заплахите за мита на президента на САЩ Доналд Тръмп създават несигурност за икономиките по света, но в Европа все още има възможност за намаляване на лихвените проценти, тъй като инфлацията в еврозоната се понижава.

„Намираме се в момент на голяма несигурност. Политиката на г-н Тръмп не работи. Политиките на тази администрация на Тръмп играят срещу икономиката на САЩ и за съжаление и срещу световната икономика.“

Като отбеляза, че някои икономисти дори очакват рецесия в САЩ, Вилерой добави: „Протекционизмът не работи, това означава по-малък растеж и по-голяма инфлация“.

Банкерът отново потвърди, че не вижда риск от рецесия във Франция или в Европа, тъй като инфлацията намалява.

Такова мнение изрази и управителят на Централната банка на Нидерландия Клаас Кнот в интервю за местния финансов ежедневник FD, цитиран от Reuters.

„В краткосрочен план е 100% ясно, че шокът на търсенето ще доминира, така че инфлацията ще се понижи“, допълни Кнот по повод ефектите от митата на Тръмп.

„Но ЕЦБ разглежда инфлационните рискове в средносрочен и дългосрочен план. В по-дългосрочен план те определено са двустранни. Мисля, че заседанието през юни ще бъде наистина сложно.“

На заседанието си на 17 април ЕЦБ намали основния си лихвен процент до 2,25%.

Тази седмица предстои да бъдат публикувани ключови икономически данни, включително експресните данни за инфлацията в еврозоната през април, припомня Euronews.

Годишната инфлация в еврозоната се понижи до 2,2 % през март, намалявайки от 2,3% през предходния месец и отбелязвайки най-ниското си ниво от ноември 2024 г. Базисната инфлация, която изключва енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия, също се охлади до 2,4% от 2,6% през февруари, което е най-бавният темп от октомври 2021 г.

Потребителските цени се понижиха в повечето големи икономики, включително в Германия, Испания, Нидерландия и Белгия. През март обаче инфлацията остана стабилна във Франция и се ускори в Италия.

Основните икономики, включително Испания, Германия, Франция и Италия, също ще публикуват предварителни данни за инфлацията и брутния вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие. Данните за растежа на БВП ще бъдат от решаващо значение за преценката на икономическата траектория на еврозоната.

Консенсусът сочи, че инфлацията в еврозоната може да продължи да отстъпва до 2,1% през април, въпреки че основният индекс на потребителските цени се очаква да се повиши леко до 2,5%. Въпреки това потребителските цени изглеждат на път да се върнат към целевото равнище от 2% на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард наскоро заяви, че процесът на дезинфлация в еврозоната е почти завършен и че банката ще продължи да прилага „зависим от данните“ подход при вземането на решения за лихвените проценти. Въпреки това митата на САЩ влошиха икономическите перспективи на региона, което наложи ЕЦБ да възприеме по-благоприятна позиция по отношение на паричната политика.

Представители на Международния валутен фонд (МВФ) отбелязаха миналата седмица, че отрицателното въздействие на митата върху икономическите перспективи на еврозоната е по-значително от положителния ефект на фискалните реформи на блока.