Фючърсните контракти се зараждат в средата на 19 век, когато започват да се създават централизирани пазари за земеделски продукти. Тогава т. н. форуарди контракти за доставка в бъдещ момент на стоките са предшествениците на днешните фючърси.

Съвременният фючърсен пазар обхваща не само земеделски стоки, а също и суровини, валути, индекси, ценни книжа и много други.

Фючърсният контракт е деривативен инструмент, представляващ споразумение между две страни за покупка или продажба на даден актив на предварително определена цена с доставка на бъдеща дата.

Когато се купи или продаде контракт се блокира определена сума по сметката на инвеститора. Този депозит се нарича първоначален маржин, като случай че цената се промени в неблагоприятна посока е необходимо да се депозират допълнително средства за покриване на контракта. В повечето случаи маржинът е в размер 5-10% от общата сума на договора.

Когато инвеститор купи фючърсен контракт той очаква цената на основния актив да се повиши в бъдеще, което ще му позволи да реализира печалба.

За пример да приемем, че купуваме контракт за суров петрол с доставка юни за 1000 барела на цена 60 долара всеки или на обща стойност 60 хил. долара. При изискване за 5% маржин първоначалният депозит е в размер на 3 хил. долара.

След месец цената на петрола достига 63 долара, при което ние решаваме да приберем печалбата и продаваме контракта. При продажбата получаваме 63 хил. долара, което означава, че сме реализирали печалба от 3 хил. долара.

При фючърсните контракти може да се заема и къса позиция. Ако очакваме понижение в цената на базовия актив, може да продадем контракта на текущите цени и да го купим обратно в бъдеще на по-ниско ниво, като по този начин реализираме печалба.

Примерът е аналогичен - продаваме юнски контракт за петрол на цена 60 долара за барел, или общо 60 хил. долара. След месец цената се понижава до 57 долара, при което ние го купуваме обратно и закриваме позицията си, като реализираме печалба от 3 хил. долара.

По-консервативен начин за търговия е т.н. "spreads". В случая инвеститорът се възползва от ценовите разлики било на контракти с различен падеж на един и същи актив или на различни борси, както и между фючърси на взаимно зависими активи.

По-голяма част от фючърсните контракти не се изпълняват на практика (няма реална доставка на продукта, стоката, актива и т.н.). Причина за това е, че повечето участници на пазара търгуват с цел хеджиране на риска или извличане на спекулативни печалби. Фючърсите се използват като финансов инструмент не само от производители и търговци, а и от спекулатори.

В заключение ще допълним, че поради силата която дава маржин търговията, освен реализирането на големи печалби, е възможно и понасянето на значителни загуби. Фючърсният пазар не е за всеки, като са необходими значителни познания, опит и информираност за успех.