Взлом в малък хранителен магазин в руския град Екатеринбург обикновено не би влязъл в заглавията на световните медии, но този път беше различно.

В началото на ноември изтекоха кадри от камери за видеонаблюдение от магазина „Молочное место“, които показват как двама крадци разбиват врата, след което единият се втурва да изпразни касата, а другият заграбвайки пакети масло от хладилника.

Собственикът на магазина написа в Telegram, че обирът е показал, че маслото вече е като „злато“, припомня CNBC.

„Молочное место“ не е единствената жертва на кражби на масло - скорошна поредица от подобни инциденти накара някои магазини да заключат продукта в контейнери. Стандартно пакетче масло от 200 грама сега струва около 200 рубли (3,59 лв.), което звучи твърде ниско в сравнение с цените на продукта в България, но в Русия те са нараснали с 30% от декември 2023 г. насам, според данни на държавната статистическа служба Росстат, цитирани от CNBC.

Въпреки че не при всички продукти е така, годишната инфлация в Русия достигна 8,5% през октомври, доста над целта на централната банка от 4%. Това накара банката миналия месец да повиши лихвените проценти до 21% - най-високото им ниво от над 20 години. Очаква се ново увеличение през декември.

Към момента обаче високите лихвени проценти не успяват да забавят на ръста на цените, като инфлацията на храните се усеща особено силно от купувачите. Млечните продукти, слънчогледовото олио и зеленчуците (особено картофите, чиито цени са се повишили със 74% от декември миналата година) са сред артикулите, чиито цени продължават да се повишават, според седмични данни на статистическата служба Росстат, тъй като търсенето изпреварва предлагането.

Антон Барбашин, руски политически анализатор и редакционен директор на списание Riddle, казва пред CNBC, че „буквално половината от всички руснаци харчат по-голямата част от приходите си за храна“, тъй като най-много растат цените на стоки от първа необходимост, включително хранителни продукти. По думите му най-засегнати са хората в най-малките градове и селските райони.

Инфлационният натиск в Русия и в цяла Европа се изостри от продължаващата война на Москва срещу Украйна, като разходите за храна се покачват в резултат на недостиг на предлагане и работна ръка, по-високи разходи за заплати, санкции и увеличени производствени разходи.

Ориентираната към война икономика на Русия след нахлуването ѝ в Украйна през февруари 2022 г. води до огромно увеличение на държавните разходи за отбрана и местно производство на военна техника с приоритет пред селскостопанското производство. Все пак руската икономика се представя по-добре от очакваното от началото на инвазията, като Международният валутен фонд очаква тя да нарасне с 3,6% тази година.

Правителството се опитва да избегне критиките за покачването на цените, обвинявайки „неприятелските“ страни (т.е. съюзниците на Украйна) за конфликта, санкциите и недостига на доставки.

Руският президент Владимир Путин отрече Русия да е заменила „маслото за оръжия“, като защити по-високите разходи за отбрана.

Въпреки че отклонява отговорността за покачването на цените от войната, Кремъл все пак се опитва да успокои обществеността, че действа срещу недостига на продукти.

Миналата година недостигът на яйца и покачването на цените с над 40% накара правителството да премахне вносните мита върху продукта. Администрацията заяви, че ще купува яйца от „приятелски“ страни, като през първото тримесечие Русия е внесла 235 милиона яйца от Беларус, Азербайджан и Турция, съобщават руски медии.

Този октомври правителството заяви, че ще наблюдава цените на маслото и ще подкрепи „системно увеличение на производството“, тъй като млечната промишленост продължава да има проблеми с отговарянето на търсенето.

Въпреки че много руснаци свързват войната с инфлацията, за обикновените граждани е рисковано открито да критикуват инвазията - или "специалната военна операция", както Москва я описва - тъй като всяко предполагаемо "дискредитиране" на армията може да бъде наказано с глоби и затвор.

Руският анализатор Антон Барбашин, който вече не живее в страната, отбелязва, че заради руската пропагандна машина има малко признаци на масово недоволство от правителството или президента заради упоритата инфлация.

„Не бива също така да забравяме факта, че Кремъл обвинява западните дейности и санкции за икономическите проблеми в Русия, предлагайки на руснаците лесна мишена, към която да насочат негодуванието си“, казва Барбашин.