Инфлационни страхове завладяват Еврозоната
Покачващата се инфлация в Еврозоната заплашва да постави нови предизвикателства пред Европейската централна банка, опитвайки се и без друго да укроти напрежението на финансовите пазари, хвърлило сянка върху икономическия растеж на 13-те официални страни членки на зоната, анализира FT.com.
Цените на храните и електроенергията надуха инфлацията в Германия през ноември до най-високото й ниво от 1995 г. насам, което провокира водещи икономисти да прогнозират годишен сценарий за ръст на инфлацията в Еврозоната около 3%, прецедент за последните шест години.
Подобно стечение на обстоятелствата може да се окаже сериозно предизвикателство пред ЕЦБ, предвид изискванията за “под или близко до двата процента” ниво на инфлацията.
Федералният резерв на САЩ вече се сблъска с подобна дилема, когато цените на потребителските стоки се повишиха с 3.5% на годишна база миналия месец, като може да пробва и 4%, въпреки забавянето на щатската икономика.
ФЕД не разполага с формален инфлационен таван и за разлика от ЕЦБ отдава по-голямо значение на по-ниския лихвен процент от инфлацията, изключвайки храната и енергията. Въпреки това, финансовата институция е обезпокоена, че една повсеместно висока инфлация би могла да обърка инфлационните очаквания в САЩ.
При все това от ФЕД трябва да следят и ефектите от слабостта на щатския долар върху цените. От Federal Open Market Committee (част от Federal Reserve System, наблюдаващ операциите на свободния пазар в САЩ и основен инструмент за провеждане на монетарна политика) са раздвоени между подобни инфлационни заплахи и натиска за последващо снижаване на лихвения процент.
Двама регионални президенти на ФЕД подчертаха във вторник съпротивата си пред поредното снижаване на лихвите - решение, което ще се обсъжда по време на декемврийската среща. Това са Чарлс Евънс, президент на регионалното подразделение в Чикаго и Чарлс Плосър, президент на регионалното подразделение на ФЕД във Филаделфия.
Щатският индекс на потребителското доверие в началото на ноември се срина до най-ниските си нива от урагана Катрина насам, а стойностите на S&P Case-Shiller - индексът, проследяващ цените на жилищата, отчете най-ниския си тримесечен спад в стойностите си от две десетилетия насам.
Американските инвеститори загърбиха горните данни, като придвижиха S&P 500 с 1.5%, цените на петрола паднаха с 3.4 процента, а инвестиционните власти на Абу Даби подкрепиха банковата система с вложение от 7.5 млрд. щ. д. в Citigroup.
Цените на облигациите също се понижиха след ралито от понеделник.