За разлика от България и Румъния, Сърбия все още не е член на ЕС. Кога ще стане това, не се знае. Но сърбите печелят от това положение - смята балканският кореспондент на ФАЦ, Михаел Мартенс.

С влизането си в ЕС, България и Румъния осигуриха европейското си бъдеще. Бизнесът обаче не се притеснява особено от систематичното изоставане в борбата срещу корупцията в Румъния или от липсата на успех в борбата срещу организираната престъпност в България. Напротив: чуждестранните инвеститори се редят едва ли не на опашка.

Малко по на Запад обаче преобладава несигурност: никой не знае кога ще започнат преговори за присъединяването на Сърбия към общността. Освен това социалистите на някогашния сръбски владетел Милошевич участват в новото правителство в Белград. Това би трябвало да кара чуждестранните фирми да заобикалят Сърбия. Нищо подобно. Редица сръбски области са на прага на стопански подем благодарение на навлизането на западни предприятия, повечето от тях напуснали Румъния. Редица фирми изместват производството си от Румъния в Сърбия, със сигурност ще последват и други.

Една от тях е "Дрекселмайер", която произвежда електронни части за големите европейски автопроизводители. Германската фирма откри първия си завод в Румъния още през 1993. Но с влизането на Румъния в ЕС, чуждестранните предприятия там започнаха да срещат затруднения. В западна Румъния днес цари пълна трудова заетост и липсва квалифицирана работна ръка. Това се дължи на големите инвестиции в региона, но също така и на масовата емиграция на румънци в богатите страни от ЕС.

Подобно е положението и в България - там има липса на квалифицирани кадри. В редица райони и големи градове не работонаемателите, а работодателите се молят да не ги напуснат работниците им. Германските собственици на една корабостроителница в Русе получиха наскоро разрешение да назначат 100 виетнамски заварчици, тъй като такива не могат да се намерят на местния пазар.

Сърбия се възползва от тези развития при съседите си. Освен това там се предлага и още едно предимство, което страната дължи тъкмо на Слободан Милошевич: сръбско-руското споразумение за свободна търговия от 2000. Няколко важни индустриални бранша, включително автомобилния, са изключени наистина от споразумението, но редица други фирми използват неинтересния за тях сръбски пазар като трамплин към Русия. Впрочем и без руската връзка, за все повече западни инвеститори Сърбия се оказва по-добра от реномето си.

През последните месеци политическата обстановка в страната се стабилизира. Дори кризата около независимостта на Косово не доведе до дестабилизирането на Сърбия, напротив. От известно време се забелязват западни инвеститори дори в слаборазвития сръбски юг. Тук липсват наистина промишлени центрове и администрация, но от инвеститорска гледна точка, югът има определени предимства: цинично казано, това са преди всичко извънредно високата безработица и едно затворено в страната си население, което няма достъп до западните трудови пазари.

Докато заплатите в северна Сърбия са около 360 евро, на юг те са едва 250 евро - а в Македония и Босна/Херцеговина са още по-ниски. В столицата Белград обаче чуждестранните предприятия срещат много пречки. Белград е в ръцете на местните олигарси и политическите им помагачи. Уж демократичната партия на президента Тадич също е затънала до шия в корупционното блато.

Западните търговски вериги, които почти не са представени в Сърбия, хвърлят кърпата още при търсенето на подходящи терени за строителство, защото за сръбските олигарси не представлява никакъв проблем да затруднят или направо осуетят навлизането на чуждестранните конкуренти.

Източник:БГНЕС