„Има ли светлина в края на тунела?".

Ако попитате някой вярващ човек, веднага би отговорил, без дори за миг да се замисли: Разбира се, че има!

Ако попитате някой икономист, би ви казал: Зависи от периода, за който тази светлина трябва да премине през тунела. Зависи от това дали SOFIX ще успее да достигне "X" стойност за този период и т. н.

Ако попитате някой математик, би изчислил скоростта, с която светлината ще се движи по тунела, разстоянието от точка А (входът на тунела) до точка В (краят му) и т. н.

Ако попитате някой съвсем обикновен човек, той би ви отвърнал ясно и просто: Не знам!

Ако запитате някой политик, с доволна усмивка на устата би казал: Надявам се, че много скоро ще видим светлината в тунела. Защото политиците винаги много умело обещават и винаги се надяват на „позитивен сценарий", независимо дали ни е сполетяла газова, финансова, имотна или някаква друга криза.

Ако запитате журналист, би отговорил: Не! Никаква светлина няма!

Защо?! Защото добрата новина винаги е... лошата новина - по законите на съвременната журналистика. Защото много по-силно би било да прочетеш „Парното поскъпна", отколкото нещо от рода на „По-ниски сметки плащат във Враца".

Ако запитате някой физик, той би започнал да прави сметки за това под какъв ъгъл точно пада въпросната светлина, как се отразява, през какъв ъгъл се пречупва и прочие.

Ако отправите същия въпрос към някой философ, би започнал да задава въпроси от рода на „За какъв тунел точно става въпрос, дали този тунел би могъл да се разглежда като философско понятие". Би споменал непременно, че трябва да се разглежда въпросът какво би последвало, ако се премине през тунела и т. н., и т. н.

Ако пък се осмелите да запитате психоаналитик... О, Боже мой! Веднага ще извади тефтерчето си и ще започне старателно да записва нещо в него, от което може да ви се изправи косата от нервно напрежение. Ще ви погледне леко въпросително и най-вече така, сякаш вече е прочел какво е изписано в душата ви, задавайки въпросите „Трудно детство ли имахте?", „Мислили ли сте някога за самоубийство?", „Какво беше отношението на родителите ви към вас?" и т. н.

И така, ако решим да съберем всички тези отговори, би се получила една голяма каша, която едва ли ще ни помогне да намерим правилния отговор.

Не трябва обаче да забравяме, че понякога задачата просто няма решение. В такива случаи се намесва логиката.

Тогава бихме получили нещо подобно:

Отговор А: Ако приемем, че светлината е неизвестно, а тунелът съществува като реално понятие, то тогава би следвало все пак в края му тази светлина да я има.

Отговор В: Ако светлината е известното, но е онази в душата, която изгрява при всеки красив спомен, но пък спомените са опърпани, извехтели и едва се разчитат, ако тази светлина е относително понятие, то тогава в края на тунела може въобще да не я съзреш. Всъщност, там може да видиш всичко онова, което би искал да видиш...

Може би нещата трябва да се рзглеждат доста по-обстойно и дълбоко от една обикновена анкета.

Трябва да вземем предвид и за каква светлина става въпрос в случая.

За мен светлината може да изгрява в нечии детски искрени очи. За теб тя може да се крие в края на тежък ден след добре свършена работа.

За нея светлината може да е угаснала с някоя падаща звезда.

За него светлината може просто да мъждука, защото пътят е осеян с прекалено много трудности и препятствия.

За г-н Станишев светлина има! Стига банките да са стабилни, правителството да се състои от честни и отговорни личности и всички „заедно" да могат да преборят кризата.

За синдикалните лидери тя се крие в дълго чакания инвеститор за Кремиковци, за г-жа Масларова светлината е в ниския процент на безработица, за г-н Милевски в коректните сметки за парно и т. н., и т. н.

Въпрос на гледна точка!

Просто и ясно.

... Ако питате мен - обикновеният гражданин на Република България - светлината е скрита в нормалния и стабилен живот тук и сега - именно в България.

Независимо от всичко, случващо се по света и у нас.

Най-малкото, защото когато си достигнал до дъното, не ти остава нищо друго, освен да започнеш да изплуваш. И колкото повече се изкачваш нагоре, толкова по-ясно тази светлина започва да се отразява в очите ти.

Колкото по-напред вървиш в тъмния тунел, толкова повече започваш да свикваш с тъмнината.

Но... там някъде, накрая има оптимизъм!

Има надежда!

Има ... светлина!

Защото, в крайна сметка, философите винаги знаят какво да кажат, математиците винаги с голяма точност биха изчислили всичко, икономистите винаги биха изкарали на показ проценти и цифри...

Но на нас - обикновените хора - не ни остава нищо друго, освен да чакаме и да се надяваме.
Да чакаме по-добри дни и да се надяваме, че малкото зрънце, което сме посели някога, един ден ще даде много плод!

Зорница Ризова, Българска филология, СУ