Нетният ефект за икономиката от минималните осигурителни прагове е отрицателен и загубата на икономиката се оценява на 4.65 млрд. лв. за 10 г., коментира Адриана Младенова от "Институт за пазарна икономика". Нека да припомним че от 2009 г. те бяха повишени с рекордните 26.6%.

Само за 2009 г. загубата за бизнеса е била 545 млн. лв., или 0.74%. Анализът на въздействието сочи, че минималните осигурителни прагове не постигат политическите цели, защото трябва да се гледат не само директните приходи за бюджета, а и всички индиректни разходи.

Нетните ефекти са - загуба от 5.62 млрд. лв. за бизнеса от по-ниски инвестиции и по-ниска производителност на труда. Гражданите губят 474 млн. лв., а държавата печели от тях нетно едва 1.44 млрд. лв. Ако нямаше осигурителни прагове, икономиката нямаше да загуби тези близо 4 млрд. лв., коментира още Младенова.

Направен бе още и изводът, че като цяло, минималните осигурителни прагове не са ефективни за намаляване на сивата икономика, което между другото, бе една от основните цели. Оказва се, че за периода между 2004 и 2007 г. сивата икономика е разширила дела си.

Не се атакува коренът на проблема - високото данъчно и социално бреме в страната и липсата на връзка между вноските и размера на бъдещите пенсии, които хората очакват. Така те нямат стимули да внасят в бюджета.

Наличието на минимални прагове е причина за осигуряване на значително по-ниски заплати на работещите в различните сектори, защото държавата сочи кой е приемливият размер на заплатите в даден отрасъл.

Минималните осигурителни прагове въведени през 2003 г., като работодателите са длъжни да плащат осигуровки в съответствие с тези минимални прагове за различните сектори и професии. Основната цел бе да се повиши събираемостта на вноските за социално осигуряване от НОИ.

На въпрос ще се увеличат ли разходите вследствие на по-високите минимални осигурителни прагове 62% от анкетираните мениджъри на компании отговярят положително. На въпроса отразяват ли се те върху конкурентоспособността на компаниите 38% казват "да", като мнозинството е на мнение, че това е така защото не всички конкуренти регламентират всички разходи.

От анкетираните 160 мениджъри 22% отговарят, че ще съкратят, или няма да наемат повече персонал, 19% ще намалят бонусите и премиите, 10% ще търсят по-висококвалифицирани работници, 10% ще намалят допълнителните часове, 9% ще намалят социалните придобивки, 7% ще инвестират в техника, а 4% ще намалят разходите за квалификация.

Какви са последиците от минималните заплати? Според теорията те оказват негативно влияние върху заетостта и броя на изработените часове. Увеличава се безработицата сред младите. Увеличават се цените на стоките и услугите в икономиката, като част от фирмите прехвърлят разходите си върху потребителите. Третият негативен ефект е бягство в сивата икономика. Минималните заплати имат само преразпределителен ефект. С тях не може да се увеличи вътрешното търсене.

Разходите от новите прагове водят до нарастване на разходите за труд. Разходи за време и ресурси за запознаване с новите прагове и допълнителни управленски решения - административните разходи.

Индиректните разходи са следствие на политиката за повишение - по-малко инвестиции от страна на бизнеса и по-малка производителност на персонала. Намаляват се стимулите на по-високоплатените служители, фирмите трябва да дадат по-високи заплати на ниско производителните работници. Увеличават се цените на стоките и услугите, има по-малко работни места сред нискоквалифицираните и уязвимите групи.

Разходите за публичния сектор - има повече разходи за обезщетения за безработица. Повече несъбираемост и сенчеста икономика.

Анализът използва метода за оценка на въздействието - когато администрацията има проблем или цел, обикновено първо се разглеждат различни варианти за постигане на тази цел. Пресмята се кой и колко губи, за да се постигне тя от гледна точка на държавата, бизнеса и хората. В много страни този метод се прилага на практика, а у нас само частично.

През февруари британска неправителствена агенция оцени колко струва законодателната уредба на бизнеса. Посочва се, че разходите от регулиране за периода 98-08 г. възлизат на малко над 4 млрд. евро. Това е една значителна сума. От тези 4.27 млрд. половината са за хармонизиране с европейското законодателство (2.5 млрд. евро). Само за изминалата година методологията сочи, че разходите за нови регулации са за около 860 млн. евро, отново една голяма сума, която ни кара да се замислим.