Годината е 2009. Изминали са 220 години от началото на Великата френска буржоазна революция. НАТО също чества своята кръгла 60-годишнина. Навършват се 20 години и от един друг, не по-малко знаменателен факт - Източна Европа се е сбогувала с комунизма и е поела по светлия, отъпкан път на пазарна икономика, либерализъм и демокрация. Но къде ще ги отведе този светъл път?

Вместо празнични фанфари се дочуват тежките стъпки на приближаващата световна финансова криза, глухият тътен на безработицата и страха.

А сега накъде?

Сред мрака всеки се оглежда за искрица надежда, искрица светлина. Къде остана тя? Отправяме взор назад към извървения вече път от тунела. А в него вятърът, ту свистящ, ту бурен, ту попътен, но вечен наш спътник, помнещ нашите грешките и провали, но и възходи от миналото, зорко съхранява надеждите ни за бъдещето. Ето какво ни разказва той:

„След спукването на технологичния(„дот-ком балон") през недалечната 2000г. рязкото откъсване между физически и финансов капитал все по-осезателно започна да се наблюдава и в областта на кредитирането, недвижимите имоти, търговията с деривати на борсите. Немалко бяха и защитниците на свръхлиберализма и върли противници на регулации от всякакъв вид. Бум на недвижими имоти, брокери, печелещи милиони, все по-нови, изродили се финансови инструменти, пословично високи кредитни рейтинги и...ипотечни кредити, много ипотечни кредити."

И тя-кризата, дойде. Посрещнахме я като неканен гост. А сами отворихме широко портите пред нея, а заедно с това и портфейлите си.

Сега се опитваме да отворим и съзнанието си за нея. Наред с въпроса, как да се справим, неизбежно се прокрадва и следният:"Кой е виновен?". Адам Смит ни убеждаваше, че „невидимата ръка" на пазара му позволява да се саморегулира, капиталистите се бореха срещу всяка рестрикция, обвинена бе и държавата,заставена да стои като безучастен наблюдател, че не се е намесила. Комунизмът бе заклеймен, а сега се национализират банки. Повече от 40 години Маркс бе окичен с незавидна слава на Запад, сега - с лаврови венци. Без съмнение остава фактът, че се връщаме към историята винаги когато откриваме непреодолими кризи на своето познание за света. Хилядолетният опит на човечеството, събран след толкова кризи и преломи- социални, политически, икономически - не бе достатъчен, за да предотвратим настоящата.

Пробойните са много, но най-сериозната е тази в неовладяното човешко познание за света и кризата на доверието - доверие в политиците, в икономистите, в системата на капитализма и държавния апарат като цяло.

Отново забързани в ежедневна борба, едва долавяме лекия шепот на вятъра:

„Има светлина в края на тунела..."

Къде, по дяволите, е тя?

Кой най-накрая ще ни вдъхне надежда?

„13 октомври ще остане в историята като деня, в който британската капиталистическа система призна своя провал"1, пише Дейли Телеграф в Лондон.

„Маркс имаше право", скандират сякаш напразно стотици души по улиците на Ню Йорк и Париж.

Дългогодишният шеф на Федералния резерв, Алън Грийнспан, публично призна, че „глобалната финансова криза е разкрила грешка в идеологията на свободния пазар"2, която той е следвал близо 18 години и половина.

„Има светлина в края на тунела..."

Къде, по дяволите, е тя?

Има ли изобщо място за светлина и надежда, щом подобни светила в областта на икономиката като финансовия гуру Грийнспан открито заявяват провала на системата? Остана ли място за надежда след като и последната остана излъгана?

А човекът от тунела, онзи средностатистическият, обектът на социологически проучвания, продължава да негодува срещу злощастната си съдба. И обвинява:

„ЗАЩО отново масата трябва да заплаща цената на финансовото безумство на „златните момчета" от Уолстрийт, директорите на мултинационални банки да получават баснословни обезщетения, бившият шефът на ФЕД да се извинява публично и светът отново да бъде обхванат от амнезия до следващия крах?"

Мракът в тунела неумолимо продължава да поглъща човека, светлина няма, но вятърът

успокоително нашепва:

„Подобни кризи се случват веднъж на сто години - Великата депресия(1929-1933) за 20 век и настоящата за 21 век, така ни увери и самият Алан Грийнспан."

Нима това е идеалът, който защитава капиталистическата доктрина? Живот на границата между две кризи? Щом кризата на века е отминала, ни чакат светли дни? Нека трупаме бюджетен дефицит и харчим безразборно - втора глобална криза не може да ни застигне, нали така, г-н Грийнспан?

Ако вярваме в цикличността на историческите и икономически процеси, може би е дошло отново времето на колективизма и държавната регулация на Източния блок. Маркс може би е бил прав. Но в каква степен марксизмът на Маркс има общо със сталинистко-брежневския социализъм? Днес медиите и политиците тръбят навред, че капитализмът се е изродил и светът има нужда от нови държавни регулативни мерки.

Laissez-faire-капитализмът е мъртъв! Да живее Етатизмът!

Преди да гласуваме „ЗА" нова държавно-рестриктивна политика, даваща повече власт на органите на държавно управление, нека се замислим с какво помогна държавата досега? И не е ли сегашната криза доказателство не само за немощта на капиталистите, а и белег за невъзможността сложната финансова система да се регулира от едноличните решения на органите на държавно управление?

За пръв път предимството е в ръцете на страните от Източна Европа. Те тъкмо се връщат от пътя, по който иска да тръгне Западът. На добър час!

„Има светлина в края на тунела...", упорства вятърът.

Какво постигнаха капиталистите? Финансите създадоха какви ли не чудати финансови инструменти, ниските лихви подмамиха мнозина за теглене на кредити, без те да си дават ясна сметка, какво ще им коства ипотекираната къща или кола, високорисковите, лоши активи станаха неконтролируеми, балонът на недвижимите имоти се надуваше току пред очите на финансови експерти от ранга на Грийнспан и Бернанке. Сега си имаме глобална рецесия.

Какво направиха етатистите с държавно-плановата си икономика? Спомогнаха за икономическото изоставане на страните от Варшавския договор, трудната им адаптация към динамично променящия се свят, налагането на назадничава финансова и икономическа политика, идеологически обременена от всепроникващия тоталитаризъм.

Остава въпросът къде се крие причината за кризите - в неотмерените, неправилни, неконтролируеми движения на „невидимата ръка", за която трескаво говореше А.Смит или са плод на намесата на втора-тази на етатизма, изкуствено присадена, несъвместима с хармоничния икономическия организъм ръка, чиито спазми го запращат от състояние на главоломен възход към дълбоки, тежки, глобални депресии?

Дори и да хвърляме безброй обвинения върху капитализма, социализма, фашизма или националсоциализма, а и върху всяка друга изпробвана, но непроработила идеология, трябва да си дадем сметка - ние, хората, САМИ създаваме идеологии, САМИ градим бетонени тунели, доброволно(или не дотам) влизаме и вървим в тях, следвайки инерцията. И търсим светлината...

А можеше да е другояче.

Защо да градим тунели сред мрака и после да търсим отчаяно светлина след като го има вятъра с неговия неспирен порив, тласкащ към прогрес, свистящ, но и попътен, безспир, без ограничения, стихиен?

„Има светлина в края на тунела. Но има и вятър - лек пролетен ветрец, прохладен морски бриз или мразовит зимен повей."

Ще чакаме да открием светлината в края на тунела или ще последваме вятъра, ту свистящ, ту бурен, ту попътен, но вечен наш спътник, помнещ нашите грешките и провали, но и възходи от миналото, зорко съхраняващ надеждите ни за бъдещето.

„Честита ни 220-годишнина от Великата френска буржоазна революция! Честита 60-годишнина, държави-членки на НАТО! Честита 20-годишнина, източноевропейски държави на прехода! На кръгли годишнини наистина се случват грандиозни събития!", прошепна вятърът...

Използвана литература

1.Айн Ранд Капитализмът. Непознатият идеал

2.Люсиен Сев Маркс контраатакува в-к „Монд Дипломатик", бр.12/ 2008

3.Натаниъл Брандън Ширещи се заблуди по отношение на капитализма

4.К.Бекярова и др. История на икономическите теории С.2000

5.Явор Римски Голямото завръщане на долара, но само за кратко сп."Икономика", бр.3/2008

6. http://www.capital.bg/

7.http://www.broker.bg/content/view/709/76

8.http://www.guardian.co.uk/business/2008/oct/24/economics-creditcrunch-federal-reserve-greenspan

9.http://darikfinance.bg/

10.http://finance.news.bg/

11.http://bg.wikipedia.org

12.http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3140&sectionid=4&id=0000703