Ролята на банките за кризата е неоспорима, но финансовите институции не са единствените субекти виновни за достигане на това състояние, коментира новият изпълнителен директор на Citigroup Inc. Ричард Парсънс.

Всички, които са участвали в този процес, носят вина. Като се започне от регулаторните органи и тяхната недостатъчна намеса и оставяне на пазара недостатъчно регулиран и се стигне до психиката на хората и желанието им да вземат повече кредити, отколкото могат да си позволят.

Разбира се, ролята на банките е била значителна в целия този процес, коментира още Парсънс. Кандидатите за заеми са били насърчавани от банките, чиито рисков мениджмънт е бил не дотам добър в жестоката конкурентна борба.

Някои финансови институции са вдигнали дотам летвата за лесното кредитиране, че за да са конкурентни, другите е трябвало да ги следват. Така се е формирала една спирала.

Мисленето и начинът на живот на американците на кредит е друга основна причина за кризата, прехвърлила се впоследствие и в останалите части на света.

В моменти, като настоящия, лошите новини се преекспонират и изместват вниманието на пазарните участници към добрите такива. Това допълнително влошава ситуацията, коментира още Парсън.

Задачата на администрацията на новия президент Обама не е никак лесна, като той трябва да се справя с това да внася стабилност, за сметка на недоволни данъкоплатци.

Основната цел в момента е справяне с "токсичните активи" и връщане на банките към това, което трябва да правят - да кредитират.

Разбира се, кредитирането не бива в никакъв случай да е подобно на това от близкото минало и най-вероятно то няма никога да е такова. В този аспект може да се търси положителната страна на кризата, която ще внесе дисциплина, до голяма степен, за "разглезените американци", които искат всичко и го искат веднага.

Кризата се прехвърли и на останалите континенти по пътя на "всеобщата алчност". Чуждестранните финансови институции са купували също "токсични активи", за да не останат по-назад от щатските си конкуренти.

Това доведе до отписване на активи за милиарди долари, което разклати финансовите системи в целия свят. Липсата на доверие между банките, след като някои от водещите финансови институции банкрутираха или потърсиха помощ от своите правителства, доведе до тотално свиване на паричните пазари.

Последствията всички ги виждаме. Свиване на кредитната активност, поскъпване на капитала и т. н. Това води до свиване на потреблението. За обикновените хора това се превежда като невъзможност да теглят кредити, загуби на работни места вследствие на загубите на компаниите и т.н.