Напоследък все по-често се прокламира, че движението на индексите у нас се предопределя от това на световните фондови пазари. Дали обаче това е точно така. Отговорът е "не съвсем".

Индексът на сините чипове SOFIX достигна своето дъно на 24 февруари, изпреварвайки с две седмици дъното на широкия щатски индекс S&P 500, който определено можем да определим като бенчмарк за световните фондови борси.

От тогава до вчера щатският индекс се е повишил с 22%, при едва 14% за SOFIX. Тази корелация напълно противоречи на това, което сме свикнали да виждаме в по-дългосрочен период, а именно да падаме и скачаме с темпове в пъти по-големи.

Така например за последната една година широкият щатски индекс се е понижил с 39.08%, при 75.2% за SOFIX. Ако прегледаме годините назад, също ще видим, че значително сме изпреварвали щатския индекс и по повишения.

През март повишението на родния индекс също значително изостава зад това на щатския такъв при 5.1% за българския и 7.7% за американския.

Това може да се определи като нарушаване на нормалната взаимозависимост между двата индекса, а като основна причина може да се посочи психозата сред родните инвеститори и липса на вяра, че най-лошото е отминало.

Интересен е и фактът, че родните индекси се повишават със значително по-малко от водещите регионални такива, като този на Русия например, който запази корелацията си с водещите световни индекси.

Определено това може да се посочи като неравновесие. Ако сте от тези, които са на мнение, че това неравновесно състояние ще се промени, то можете да се възползвате от това. Как ли? Като купувате акции на компонента SOFIX в пропорциите, с които те са представени в индекса и скъсявате широкия щатски индекс на същата стойност.

Разбира се, за да го правите, трябва да сте убеден, че спадът на БФБ е изчерпал своята сила, както и в това, че родните индекси ще догонят останалите световни и регионални индекси, след като към тях се насочат и спекулативни капитали.

Това е вече възможно и далеч не толкова трудно и скъпо, посредством множеството платформи за търговия на международните фондови пазари. Евтино е, защото можете да ползвате ливъридж от 1%, или да търгувате с до 100 пъти повече на вложените ви пари.

Търговията на БФБ не дава много опции на инвеститорите да се застраховат срещу евентуално понижение на индексите, като определено на пазара му липсват осезателно деривати.

Те биха се използвали успешно, както от индивидуалните инвеститори, така и от инвестиционните и пенсионните фондове, да се застраховат срещу евентуално негативно движение, при възможности единствено да купуват активи.

Ниската ликвидност на пазара ни са сред основните причини сочени от регулаторните органи за липса на активни къси продажби, или фючърси и опции. Въвеждането на елементарни фючърси, обаче върху основните индекси едва ли би бил такъв проблем дори и при слаба ликвидност.

В крайна сметка на тях би следвало да се гледа не само като на спекулативен инструмент, но и като средство за застраховане на портфейлите и може би тогава пенсионните фондове биха били значително по-спокойни да купуват акции на избрани от тях компании.

Може би в тази насока посредниците би следвало да са по-активни особено в условията на ниски обороти, които засягат и тяхната дейност, а предлагането на подобни инструменти биха били уникална за пазара ни услуга. Интересно е как единствените деривати базирани върху индекси се предлагаха от ABN Amro, базирани върху индекса SOFIX.

Купуването на къси сертификати например, можеше да доведе до значително по-малки загуби за инвеститорите на фона на срива на индексите през последната година и половина.

* Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка, или продажба на финансови активи