1 700 000 са българите, които не са платили здравната си осигуровка. Това е една от причините за недостига на средства за здравеопазването, посочи наскоро премиерът Бойко Борисов.

В тази статия няма да се спираме на качеството на обслужване, заплатите в болниците, липсата на пари, наличието на модерна апаратура, корупцията, или скандалите в НЗОК.

Тук ще се спрем върху здравната вноска, която всеки един, било работещ, или безработен е задължен да плаща.

В България за здравно осигуряване се плаща от служителя и работодателя, като общата ставка е 8% от възнаграждението.

За различните длъжности има различни минимални прагове на осигуряване, без значение от реалната заплата, която получавате. За самоосигуряващите се лица долният праг е 420 лв. Горният праг за всички е 2000 лв.

Праговете по различните длъжности бяха драстично повишение в началото на 2009 г., като особено в малките градове е напълно възможно осигурителният праг да е по-висок от заплащането за дадената професия.

Другата промяна, която бе направена от началото на тази година бе, че право на здравно обслужване, покривано от НЗОК, имат само гражданите, плащали осигуровките си последните 36 месеца (беше 12 месеца).

Както казахме работещите плащат общо 8 на сто от дохода си. Тези осигуряващи се примерно на 300 лв. плащат 24 лв., а тези на 2000 лв. - 160 лв. Дори безработните са задължени да плащат - по 16.80 лв. на месец.

Разбира се, трябва да споменем, че държавните служители не плащат осигуровки, те са за сметка на всички останали граждани на Република България.

И в крайна сметка, в която и група да сте - на плащащите 0 лв., или 160 лв. на месец - имате на едно и също количество и качество на обслужване (ако изобщо може да се говори за обслужване).

„Не е почтено да не си плащаме здравните осигуровки и да твърдим, че са длъжни да ни лекуват", каза през август премиерът Бойко Борисов и обяви, че се готвят промени на Закона за здравето, които „ще принудят всички да станат изрядни".

Конституция на Република България:

Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон...