Светът е в очакване на Новата година, с надежда и стремеж към по-добър живот. Според преданията човек може да повлияе на късмета си през идващата година според това какво правил през първия й ден. Затова повечето хора прекарват празника и първите минути на новата година с най-близките си приятели и семейството си.

Посрещането на Нова година датира от древността и е един от най-старите празници, отбелязван от човека. За първи път преди 4000 години се празнувал в древната Вавилонска кула. Тогава Нова Година била в първият ден след пролетта - сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. В началото на първото хилядолетие обаче римляните започват да отбелязват настъпването на новата година на 1 януари, което остава непроменено и до днес.

Според народните поверия у нас вечерята срещу Нова Година е втората Коледна Вечеря. Традиционни са блажните ястия. На трапезата има пита, свинска глава, баница. След като най-възрастният в семейството прекади трапезата, той вдига високо питата, разчупва я и дава на всеки по едно парче по реда на възрастта им.

Баницата е с късмети, тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалата част от баницата се пази "за Богородица". Момите и ергените запазват първия залък от парчето си и го слагат под възглавницата си, като вярват, че който сънуват през нощта, за него ще се омъжат (оженят).

Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10-12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството и честитят. Благословията се прави за здраве и изобилие във всичко. Навсякъде ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина и др.

Източник: бТВ