Най-вероятно сте чули, прочели или видели в някоя медия за ръста на Българска фондова борса през последните месеци. Може и да сте разбрали, че индексът SOFIX е един от най-повишаващите се в света от началото на годината, и предвид на спада на реалните лихви по депозитите (особено след въвеждането на данъка върху лихвите от тази година), може да се породи идеята да инвестирате в акции.

Верни на идеята да сме в полза на нашите читатели, ще започнем серия от обучителни статии, с която да ви запознаем и подпомогнем в процеса на инвестирането. Разбира се, трябва да имате предвид още от самото начало, че инвестициите на борсата са рискови по своята същност и не гарантират доход (противно на много от очакванията на инвеститорите).

Като споменахме думата риск, именно в него се крие ключът към началото на процеса на инвестиране на борсата – определянето на индивидуалната склонност към риск. Това е първата стъпка по пътя на инвестирането, която за много може и да е последна, ако осъзнаят напълно начина на функциониране на финансовите пазари.

Склонността на инвеститорите към риск се изразява във възможностите им и толерантността към поемане на загуби, както и устойчивостта им при движение на пазара в противоположна на техните очаквания посока.

Задължително е всеки потенциален инвеститор да се самоопредели какъв е от гледна точка на възможностите му за поемане на риск.

Това зависи от времевия му хоризонт на инвестиране, както и какви средства е инвестирал. Средствата за инвестиции могат да са под няколко форми – на първо място, такива, които се заделят регулярно от дохода и на които не се разчита в момента.

Друг източник на ресурс за инвестиране са така наречените "бели пари за черни дни". На последно място, хората често използват и средства, за които знаят, че ще им трябват след точно определен период - така наречените"целеви средства", които на всяка цена ще се наложи да бъдат ползвани.

Разбира се, не липсват и ентусиасти, които теглят кредити с цел инвестиции на борсата (което не е препоръчително, особено за хора без опит и професионални умения).

Вземането на решение за инвестиране се прави въз основа на личните възприятия на инвеститорите за това колко пари биха могли да си позволят да загубят, дори и въпреки техните възможности.

Преди да подходят към инвестиции на финансовите пазари обаче, всички трябва да са наясно, че инвестирането, освен положителни ефекти, често е свързано с риск и вероятност за загуби.

Ако сте чели във вестниците и гледали по телевизията, или дори в някой филм, колко пари се правят на борсата, трябва да осъзнавате, че монетата винаги има и друга страна.

Може да се каже, че обикновените хора често имат изкривена представа за функционирането на финансовите пазари. Тя варира от очаквания за изключително висока, дори повече от пазарната доходност, печалба, при очаквания за минимални загуби, до това да си мислят, че тази инвестиция е напълно подсигурена и няма как да загубят и лев.

В същото време хората често не осъзнават и функционирането на пазарите за спестявания. Така, например, пенсионните фондове се считат за най-сигурното нещо на света. Дали обаче хората, които спестяват в подобен род фондове за подсигуряване на своите старини, са наясно, че и тези фондове инвестират на фондовите пазари, за да осигурят обещаната от тях доходност?

Може би на пенсионните фондове би следвало да се гледа като на инвестиционни от изключително консервативен тип.

Тогава изниква въпросът защо консервативните инвеститори да не си поверят средствата на един подобен фонд, чиято основна дейност е свързана с осигуряване на доходност при консервативно управление, средства за "осребряване", на които няма изискване за дългосрочен период и биха могли да се изтеглят при кризисни моменти.

Залитането в някоя от крайните форми на толериране на риск обаче не е добре. При твърде голямо подобно толериране рискувате да реализирате огромни загуби, които не сте преценили, че можете да си позволите.

Големите загуби могат изключително трудно да бъдат преодолени. Така, например, понижение на един актив с 50% изисква после поскъпването му със 100%, за да излезете на нулата.

В такива случаи може да ви се наложи да чакате по-дълго, за да си възстановите средствата, особено при по-големи спадове. А спадове от подобни размери видяхме преди няколко години, тоест не са невъзможни за родната борса, както се смяташе преди.

Истината е, че е трудно за един непрофесионален инвеститор правилно да балансира портфейла си и активно да го управлява, регулирайки процента на изложението си към по-рискови и по-нискорискови активи, защото това изисква изключително добър поглед на пазара.

И все пак специалистите препоръчват при средносрочен "бичи пазар" (растящ пазар) да сте с по-голяма експозиция към рискови активи, а в моменти на сътресения, или при първи симптоми за това, да намалявате експозицията си към риск.

Предвид на фазата, в която се намира родната борса, може да се каже, че е възможно да сме в началото на „бичи пазар“, или поне на една по-значима възходяща корекция.

И все пак, съобразявайки се с теорията за вълново движение на фондовите пазари, много често в подобни инвеститорски фази се наблюдават корекции. Такива, освен възможност за влизане на пазара на нови капитали, са сериозно изпитание за нервите и психиката на инвеститорите.