Инвестирането на БФБ може да се определи до голяма степен с две думи – скучно и изпълнено с несигурност.

Причините са много – политическата несигурност; недостатъчната информация, разпространявана от публичните дружества относно тяхната дейност; слабият икономически ръст; непрозрачният мениджмънт; недоверие в достоверността на публикуваните отчети; ниската активност на пенсионните фондове; липса на реформи; липса на ръст във финансовите резултати на „сините чипове“ и мн. др.

Тази среда води след себе си ниски обеми и слаба обвързаност с международните пазари. И докато недостатъците на родния пазар и дружества са до болка познати на инвеститорите на БФБ, то определено пазарът си има и някои предимства.

Виж още: Най-малко портфолио мениджъри бият пазара от десетилетие

Основните от тях са - инвеститорската фазаq в която се намира пазарът ни; корекцията му от върха (която може би дава добри възможности на инвеститорите да влязат); наличието на догонващ потенциал (предвид на противоположната му посока с повечето развиващи се пазари от началото на годината); ниски финансови оценки (дори и сравнен с ключови развиващи се пазари по света); потенциален прилив на свежи средства (след решаването на казуса с КТБ и намаляването на лихвите по депозитите) и др.

И докато това кои тези ще надделеят и на къде ще се движат родните индекси ще се определи с времето, то определено има един много сериозен фактор, въздържащ „бичи настроените инвеститори“ да гледат в по-голяма степен към пазара – липсата на ливъридж.

Може би едно от най-големите предимства на конкурентните международни фондови и валутни пазари пред БФБ е тяхната динамика и възможност да се търгува с капитал, многократно превишаващ размера на разполагаемия капитал на инвеститорите.

Дребните инвеститори (спекулантите) не разполагат традиционно с големи по размер капитали и в тази насока търсят възможностите, предоставяни от ливъриджа (финансовия лост). Разбира се, това също има, освен предимства, и недостатъци – нарастват рисковете за значителни по размер капиталови загуби, които понякога биха могли дори да превишават размера на началния капитал.

И тъй като едва ли скоро ще видим възможностите за ливъридж посредством деривати – като фючърси и опции, базирани върху SOFIX (поради ниската ликвидност и лесна манипулативност на индекса), то вариантът остава един – ливъридж индексен фонд върху SOFIX.

Какво би представлявал един такъв фонд?

Посредством използване на дълг (поради липса на деривати), подобен фонд би държал експозиция в SOFIX в размер на до няколко пъти активите си, примерно два или три пъти (предвид на липсата на подобен род фонд, може би два пъти е по-разумното решение, като за начало).

Така инвеститорите ще могат да се облагодетелстват до два пъти повече от ръста на индекса, съответно и ще губят до два пъти повече при спада му.

И макар да са налице рискове, подобен род фонд може да е доста атрактивен за по-спекулативно настроените инвеститори, предвид на относително ограничените ресурси, с които разполагат, и липсата на много, удобни и евтини възможности за използване на „заемен капитал“.