„Банковата система у нас е в добро здраве и даже мога да кажа, че сме си научили уроците от 1997 г. Начинът, по който системата е диверсифицирана и работи, всъщност позволи здравата част от нея да помогне на болната част и на икономиката като цяло".

Това коментира банкерът Левон Хампарцумян пред „24 часа".

„Да, имунните системи на държавата в случая „КТБ" отказаха. Причините и анализът за това са нещо, което предстои. Загубиха се значителни средства. Има достатъчно поражения, нанесени както върху репутацията на регулатора, така и като цяло върху имиджа на сектора.

Но пък, от друга страна, нека да го приемем като нещо, което ще ни даде възможност в следващите месеци и години да подредим така системата, че да предотвратим повторението на подобен случай или случай с подобен мащаб в бъдеще. Мисля, че общественият консенсус по този въпрос е налице", добави той, цитиран от Дарик.

По думите му ситуацията била парадоксална:

„Банковият надзор е мястото, където е съсредоточен професионалният капацитет. Той е изграждан в продължение на десетилетия. Там са най-добрите. През последните 15 години с помощта на Световната банка и Европейската централна банка са писани всички правила, както и регламенти, които са свързани с членството ни в ЕС.

Но мисля, че провалът е по-скоро на персонално ниво, отколкото на институционално, т.е. би трябвало да съхраним и да засилим институционалната репутация на БНБ, защото тя ще ни трябва и в бъдеще. Затова трябва да я разделим от персоналните репутации, персоналните отговорности и грешки, които са направени в процеса на надзора върху КТБ".

Според Хампарцумян не бива БНБ да се сдобие с репутация, подобна на митниците:

„БНБ ще ни трябва и в бъдеще. Ролята на националната ни институция като регулатор на системата няма да изчезне, дори и да приемем еврото или да влезем в Европейския банков надзор. БНБ трябва да бъде засилвана, трябва да се направят необходимите изводи, да се подобрят процеси, да се подобри контролът. Това е строго професионална дейност".