Някои от най-бедните граждани на Хърватия ще могат да започнат „на чисто“, след като правителството на страната отмени задълженията им в опит да даде тласък на икономиката.

Мащабната и безпрецедентна мярка бе обявена от правителството на Хърватия на 15 януари. Съгласно мярката, гражданите, които печелят не повече от 1 250 куни (184 долара) на месец, живеят под наем и нямат възможност да изплатят задълженията си, ще получат изчистване на дълговете в размер на до 35 000 куни (5 146 долара).

Електрически компании, банки, компании за кредити и телекоми са включени в схемата.

Министър-председателят Зоран Миланович заяви, че нито едно правителство преди това не е предприемало подобна мярка. "Правим всичко възможно да улесним живота на хората в тази продължителна криза и да им дадем възможност за едно ново начало," заяви Миланович на пресконференция миналия месец.

Според официалните данни, схемата ще подпомогне около 60 000 души. Населението на Хърватия е 4.4 милиона души. Според оценки на Reuters, програмата може да струва на кредиторите до 2.1 млрд. куни (309 млн. долара).

Идеята е да се даде импулс на икономиката и потребителите да бъдат стимулирани отново да харчат след размразяването на банковите им сметки. От вчера гражданите могат да посетят един от 175 клона на Финансовата агенция на страната, за да видят дали отговарят на условията за отмяна на задълженията.

Хърватия, която е член на ЕС, но не и на еврозоната, е в рецесия в последните седем години. Подобно на някои съседни държави, има хора, които са теглили заеми и ипотеки в швейцарски франкове. След като обаче франкът поскъпна значително през миналия месец, задълженията на някои хора в Хърватия са се увеличили още повече.

Изчистването на задълженията си има и своите критици. Според Тимъти Аш от Standard Bank, мярката на Миланович е свързана с парламентарните избори, които предстоят по-късно през годината.

През миналия месец Колинда Грабар-Китарович, която е сред лидерите на дясноцентристката опозиционна партия Хърватски демократичен съюз, стана първата жена президент на Хърватия и това залитане вдясно може би е притеснило Миланович, според Аш.

"Това е класически пример за популизъм," казва Аш пред CNBC.