Повечето евкалиптови дървета са с умерена големина, но на родната си земя - Австралия, те достигат невероятни размери. Наистина, евкалиптът е едно от най-високите дървета в света, съперничещ на секвоите от Северна Америка.

Евкалипт не е един вид. В действителност, това е род с повече от седемстотин вида в него. Почти всички от тях са местни за Австралия.

Най-високият сред тях е eucalyptus regnans, известен още като офика, който често израства над 85 метра. Това е и най-високото цъфтящо растение в света.

В момента най-високият жив евкалипт, член на вида regnans, се издига на 99.6 метра. Той носи прякора Центурион и расте в южната част на Тасмания.

За сравнение, най-високата секвоя - Хиперион, е със 115.6 метра височина - само 16 метра по-висока.

В не толкова далечното минало тасманийската офика е достигнала височина, по-голяма от тази на днешните гиганти сред дърветата. През 1881 г. геодезист измерва отсечено дърво във Виктория при 114.3 метра. То е с около 1 метър по-късо от Хиперион. През 1872 г. горски инспектор открива паднало дърво, което той измерва на 133 метра. То е пострадало в пожар, което кара специалистът да вярва, че преди да се стовари на земята, е било високо поне 150 метра.

Подобни твърдения за изключително високи дървета идват и от други източници. Фердинанд фон Мюлер съобщава, че лично е измерил дърво с дължина 122 метра, докато пепиниерист Дейвид Бойл съобщава през 1862 г., че е открил паднало дърво с височина 119.5 метра. Съществуват и непотвърдени данни за гиганти с височина до 146 метра.

Евкалипти с подобни размери е трудно да бъдат открити днес, тъй като повечето дървета никога не получават шанса да изживеят пълния си жизнен цикъл. Средната продължителност на живота на тасманийската офика е около 400 години.

Смята се, че дървото расте активно в първите 90 години от живота си, след което растежът се забавя. В този момент те или стават жертви на горски пожари, или на гъбички, или са отсечени от човека.

Тасманийската офика е ценна заради дървения материал, който се добива от нея, и е сечена в големи количества от началото на 1800 г. Исторически, дървосекачите винаги се насочват към най-големите дървета, защото те произвеждат повече дървесина. В резултат на това, днес много малко гиганти се издигат в горите на Тасмания.

За разлика от секвоята, офиката не е защитен вид и много малко дървета от този вид попадат в зони, определени като национален парк. Повечето се намират в райони, контролирани от органите за управление на горското стопанство на съответната държава.

Но това е на път да се промени. През юни 2013 г. Комитетът за световно наследство увеличи границите на тасманийската защитена дива природа на над 170 000 хектара. Това означава, че много дървета ще се радват на най-високо ниво на защита в света, която ще им позволи да изживеят живота си в пълен размер.

И ако условията работят в тяхна полза, в бъдеще те може дори да победят секвоите в битката за титлата на най-високите дървета в света.

Снимки: amusingplanet.com