Френският президент Еманюел Макрон е на път да постигне своето искане за затягане на правилата за командировани работници в рамките на Европейския съюз.

Цената на този акт обаче може да засили напрежението между западните и източните членки на Общността.

Социалните министри на ЕС постигнаха съгласие по темата след цели 18 месеца разговори, изпълнени с противопоставяне по оста изток-запад.

Представителите на държавите-членки се съгласиха да подкрепят искането на Макрон за намаляване на времевия лимит, в който даден работник може да бъде командирован от една страна в ЕС в друга.

Така от настоящите 24 месеца, лимитът за командировка ще бъде намален наполовина – до 12 месеца, съобщава Financial Times.

Причина за всичко това бе инициативата на френския президент Макрон. Той нарече „социален дъмпинг” практиката на доста западни компании да отварят свои фирми в страните с по-ниски трудови възнаграждения в ЕС (като Полша и България, например), след което да командироват на запад местни работници, плащайки им по-ниски заплати спрямо тези в страната, в която са командировани.

Новият едногодишен максимален срок за командироване бе предложен от Макрон, който имаше политическа обиколка из региона на Централна и Източна Европа (включително и у нас), именно с целта да преговаря с политическите лидери за своето предложение.

Новите правила ще предвиждат и изключения, при които компаниите ще могат да удължават командировката на техния служител с до 6 месеца.

В разговорите по темата Макрон нарече практиката, при която полски строителни работници могат да работят във Франция за по-ниски заплати и осигуровки спрямо френските работници, като „предателство на европейския дух”.

Европейската комисия, на свой ред, описа командироването на работници от страни с по-ниски заплати към страни с по-високи, като форма на „социален дъмпинг”.

Полша и Унгария не подкрепиха новите правила, като се аргументираха, че те ще попречат на местните компании да оперират на западния трудов пазар.

Полша е страната, чиито граждани най-често биват командировани в рамките на ЕС - 500 хил. души годишно работят по този начин. Противно на логиката на Макрон и ЕК обаче, след Полша най-много командировани работници идват от Германия и Франция.

Принципно досега така нареченият „социален дъмпинг” с командироване не беше проблем поради малките обеми трудова сила, оперираща по този начин. Положението обаче се влоши след кризата в еврозоната, като от 2010 г. до сега броят на полските работници, командировани навън, скача със 75%.

Въпреки че целият този спор засяга около 1% от трудовата сила в ЕС, или приблизително 2 млн. души, разговорите издадоха притеснението на запада, че евтината работна ръка може да се превърне в генератор на антиевропейски настроения и популистки партии.

От друга страна, източните държави за пореден път са използвани за оправдание от по-богатите си партньори, което не провокира спокойствие и разбирателство. Премирът на Полша Беата Шидло нарече инициативата на Макрон „арогантна” атака на европейския единен пазар.

Обикновено страните от Западна Европа командироват в чужбина служители с висока квалификация, като инженери, банкери или журналисти, докато командированите служители от Източна Европа доминират в сфери, като строителството и домашните грижи най-често на пазара на Франция, Белгия и Германия.

От друга страна, няма практика полски фирми да отварят фирми в Германия, където да наемат инженери, които да работят в чужбина – практиката е точно обратната – компании от Германия отварят фирми в Полша, откъдето наемат поляци, за да пестят разходи за труд.

Така или иначе, темата „социален дъмпинг”, макар и формулирана доста спорно на фона на популярните практики в ЕС, се оказа повод за напрежение по време на 12-часовите преговори, проведени вчера в Люксембург.

Представителите на страните-членки на ЕС обаче успяха да се обединят около едно нещо – изключение от новите правила на работниците, заети в сферата на транспорта, или с други думи водачите на камиони. Изключението засега се явява под формата на 4-годишен преходен период за транспортните компании за адаптация към новата регулация.

Изключението за транспортния сектор бе подкрепено и от западни страни, като Ирландия, Испания и Португалия. Освен 4-годишния гратисен период, Брюксел ще работи по ново законодателство, което да определя кога един водач на камион може да се счита за командирован работник и кога не.

Йевгени Осиновски, министър на труда на Естония, който председателстваше срещата, посочи, че е имало „много дълги и трудни преговори”.

Промените в правилата за командироване на работници ще наложат и принципа на „еднакво заплащане за еднаква работа”, така че командированите работници да получават същите заплати, бонуси и обезщетения за трудова заетост, както и местните работници, като не става ясно дали осигуровките върху заплатите ще остават в страната домакин или в тази, от която е изпратен работникът.

Съгласието на министрите на ЕС все още не означава окончателно решение. То ще продължи да се дебатира в Европейския парламент, преди конкретните промени да бъдат представени под формата на закон.

Мариан Тисен, еврокомисар по социална политика, посочи, че сделката е „показала, че като европейци, можем да се съберем, да седнем около масата, да сблъскваме противоположни гледни точки и да постигнем справедливо споразумение”.

Въпреки тези оптимистични слова, картинката не е толкова розова.

Чешкият министър на труда предупреди, че всякакви неразумни правила, които ограничават свободата на работниците, ще подхранят антиевропейски настроения в нейната страна.

„Всякакви бъдещи стъпки на ниво ЕС, които издават неуважение към страните от Централна и Източна Европа, могат много скоро да доведат до анти ЕС атмосфера”, каза Михаела Марксова.

„Навярно сме малко по-близо до чехзит (от брекзит – бел. ред.)”, добави тя, намеквайки, че Чехия може да напусне ЕС.