Новите мерки срещу коронавируса по-скоро се приемат добре и може би ще подействат за намаляване на страховете, обществото обаче продължава да изглежда объркано.

Това са някои от изводите от актуалното проучване на "Галъп интернешънъл" по казуса COVID-19, съобщава БНР.

Проучването е проведено между 27 и 29 ноември чрез телефонен сондаж с 800 интервюта. Данните сочат, че не е малка популярността и на т.нар. алтернативни прочити на ситуацията.

Неяснотата за перспективите води и до сериозни дялове на свидетелства за психични проблеми и травми, коментират анализаторите. Не е ясна и картината на настроенията по отношение на ваксините, но сега измерените над две пети готовност са всъщност сериозен дял, отбелязват още социолозите.

Нововъведените мерки срещу коронавируса в България се ползват по-скоро с подкрепа. Мнозинството в тяхна полза не е голямо - 56 на сто ги подкрепят, 42 процента - не, а има и малко колебаещи се. Според анализаторите вероятно роля играят и немалките страхове заради тревожната официална статистика.

Очевидно мерките са в състояние да донесат известно успокояване, смятат от "Галъп интернешънъл", като допълват, че от гледна точка на общественото мнение мерките явно идват навреме, защото обществото в последните месеци като че ли и самостоятелно е достигнало до идеята за нови, по-строги мерки.

Те припомнят, че през лятото, например, мнозинство от над 60 на сто беше против втвърдяването на мерките, въпреки нарастващите и тогава случаи. Към началото на ноември обаче мненията "за" и "против" втвърдяване на мерките вече бяха поделени равно.

Без да има особено мнозинство в подкрепа на втвърдяване, това все пак показа, че сериозните числа при новозаразените, а и примерите от чужбина, карат и българите да "свикват с мисълта", че ново затягане е въпрос на време, коментират от "Галъп интернешънъл".

Според данните близо две трети от запитаните се съгласяват, че кризата с COVID-19 на практика е объркала живота им. 42 на сто не смятат така, а има и малко, които се затрудняват да определят.

21 процента от запитаните казват, че имат познати или близки, които в резултат на кризата с COVID-19 имат психически проблеми.

Тези дялове не са малки и свидетелстват ясно какви щети може да нанесе нагнетяването на допълнителна паника в такива моменти, посочват анализаторите. Според тях тя произтича и от неяснотата кога да се очаква краят на кризата.

При директен въпрос за очакванията в тази посока, най-голям дял (32 на сто) избират опцията "повече от една година". Надеждата на 25 процента е, че кризата ще отшуми до пролетта, 16% посочват "до лятото", 3 процента - през есента, а 9% - в края на 2021 г. Останалите признават, че не могат да определят.

Това е сериозна промяна спрямо началото на лятото, когато около 60 на сто вярваха, че ще има нормализация до края на годината, припомнят от "Галъп". С ръста на случаите по-късно през лятото, този дял спадна до около една трета още през юли.

Според данните и сега две равни половини (при известен дял колебаещи се) приемат или отхвърлят философията, олицетворена от доц. Мангъров. Дяловете на одобрение за „алтернативната гледна точка“ никак не са малки, като показват, ако не разделено, то поне сериозно объркано общество, отбелязват от "Галъп".

Те посочват, че за философията, символизирана от проф. Мутафчийски, все пак одобрението продължава да е малко по-високо - пет към три, с известен дял колебаещи се.

Според анализаторите това вероятно се дължи и на факта, че, например, последните мерки бяха обявени изцяло от щаба, а не толкова от политици. По традиция, оценките за професионалистите са по-високи от оценките за политиците в кризата, на този фон, министърът на здравеопазването се ползва и с позитива, че е лекар, и се приема и като професионално лице, обясняват от "Галъп".

Мненията да са разделени и по темата за ваксините: На въпрос "Бихте ли се ваксинирали срещу COVID-19, когато има одобрена ваксина?", с "да" отговарят 43 на сто, а 48% - "не". Останалите се колебаят.