Страната ни е най-бързо смаляващата се в света, като до 2050 г. се очаква да загуби близо една трета от населението си в трудоспособна възраст.

Това показва доклад на Агенция по заетостта и Европейската комисия, съобщават БТА и вестник Стандарт.

Неблагоприятната демографска динамика, съчетаваща бързо застаряване на населението и силно обезлюдяване поради ниска раждаемост и емиграция, са сред най-сериозните предизвикателства, пред които е изправена страната.

До 2050 г. една трета от пълнолетните в България ще бъдат на възраст 65 години или повече, което най-вероятно ще доведе до недостиг на пазара на труда и ще предизвика стрес върху системата за социално осигуряване у нас.

Усилията да се създаде набор от политики, предназначени да увеличат заетостта до максималната възможна степен, ще бъде от жизненоважно значение за облекчаване на последствията на бързо намаляващата работна сила.

Според експертите се изискват солидни и ефективни политики на пазара на труда, които следва да бъдат проектирани на основата на доказателства и да отчитат опита на други страни, за да бъдат ефикасни.

900 000 българи нито работят, нито учатМного са и младите хора под 30 години, които нито работят, нито учат - около 170 000 души

„През следващите 20-30 години българските работодатели ще работят с все повече възрастни хора. Ако през 2000 г. 100 души, които излизат от пазара на труда, се заместваха от около 130, които навлизаха, в момента 100 души възрастни излизат като активна работна сила, но се заместват едва от 70“, посочва Балканският институт по труда и социалната политика (БИTСП).

"Работната сила над определена възраст среща по-големи трудности към адаптирането към зеления преход и дигитализацията, а това са промените, които очакваме да доведат до по-добър стандарт на живот и конкурентоспособна икономика.

Необходимо е да се инвестира в човешкия капитал, включително и във възрастното население. Хората трябва да подновяват своите знания и умения на определени периоди от трудовия си живот", разкриват още от института.

Застаряването на населението предполага и адаптиране на работното място, трудовите процеси и трудовото законодателство, смятат още от БИTСП.

Работното време, комбинацията между личен и професионален живот би трябвало да са различни при млад и при възрастен работник, посочиха експертите. Те смятат, че дебатите се водят приоритетно за увеличаване на пенсионната възраст, а може да са в посока доброволното оставане по-дълго на пазара на труда и създаване на условия възрастните сами да го поискат.