Чуждестранните инвеститори бягат от Китай
Jing’an Century е жилищен комплекс с езера и буйна зелена растителност в северната част на Шанхай.
Той би трябвало да е оживен и шумен, докато работниците довършват апартаментите, но вместо това районът е напълно тих.
Двумесечният локдаун на града с 25 милиона души население принуди строителната компания Yanlord да спре строителството на обекта.
Купувачите на жилища са на ръба от месеци, тъй като някои от най-големите предприемачи в страната не успяват да покриват задълженията си и се затрудняват да доставят навреме жилищата на своите клиенти, пише The Economist.
Сега Yanlord, за която доскоро се смяташе, че е стабилна фирма, е принудена да каже на клиентите си, че няма да получат имотите си навреме. Най-малко 20 жилищни комплекса в града обявиха подобни забавяния. Много други проекти за имоти пък бяха принудени да спрат продажбата на жилища.
Локдаунът в Шанхай беше толкова тежък, че в града се появиха блокади и полицейски контролно-пропускателни пунктове. Работниците, строителните материали и търговските агенти просто не успяват да стигнат до строителните обекти.
Междувременно, предварителните продажби на жилища на Yanlord паднаха с повече от 80% през април, в сравнение с предходната година.
Имотната криза в Китай не е нещо ново, но нарастващите страхове сред чуждестранните инвеститори от голяма политическа катастрофа се появиха наскоро.
Комбинацията от сериозен спад на пазара на жилища и безкомпромисната политика на Си Дзинпин за т. нар. "нулев COVID-19" накара мениджърите на чуждестранни фондове да се запитат дали Китай губи прагматичния си подход към управлението на икономиката.
Настояването на Си да използва продължителни локдауни, за да освободи Китай от заразата, както и подкрепата му за руската война в Украйна, се разглеждат като идеологически постановки, които игнорират икономическите и геополитическите реалности.
А ако към общата картина се добавят и репресиите срещу технологичните гиганти, като Alibaba, може лесно да се намери обяснение защо някои от най-големите инвестиционни групи в света поставят под въпрос качеството на лидерството в Пекин.
Някои наблюдатели смятат, че идеологическите кампании са част от подготовката за конгреса на Комунистическата партия, който трябва да се проведе през есента и на който се очаква Си Дзинпин да получи още пет години на поста.
Но събитията от 2022 г. могат да оформят начина, по който глобалните инвеститори гледат на Китай за години напред, пише още изданието.
За малко повече от година политиките на китайския президент оказаха дълбоко въздействие върху световните пазари и то болезнено. Пазарната оценка на китайски акции, котирани в Хонконг и Ню Йорк, намаля с 2 трилиона долара от началото на годината.
Китайските първични публични предлагания в тези два финансови центъра почти спряха, а китайските фирми за недвижими имоти са пласирали облигации за едва 280 милиона долара от началото на годината, което е спад от 15.6 милиарда долара спрямо същия период на миналата година.
В Поднебесната империя стойността на деноминираните в юани финансови активи, държани от чужденци, спадна с повече от 1 трилион юана (150 милиарда долара) през първите три месеца на 2022 г., което най-големият спад досега.
Базираният във Вашингтон Институт по международни финанси прогнозира, че общо 300 милиарда долара капитал ще изтече от страната тази година спрямо 129 милиарда долара през 2021 г.
Вярата, че китайският пазар ще продължи да се отваря помогна за поддържането на връзките с мощните западни инвеститори през последните години, дори и когато отношенията между Америка и Китай се влошиха по време на управлението на Тръмп.
Точно заради търговската война регулаторите в Пекин започнаха да ускоряват дълго обещаните реформи, като в крайна сметка позволиха на чуждестранни финансови групи да притежават изцяло бизнесите си в страната.
Политиките бяха ясен знак, че Пекин иска да прави бизнес и Западът отвърна със същото. През 2018 г. MSCI добави китайски акции към своя водещ индекс на развиващите се пазари. Последваха няколко други включвания в индекса, което доведе до сериозен приток на капитали в китайските ценни книжа.
Между началото на 2017 г. и пика в края на 2021 г. чуждестранната финансова експозиция към деноминирани в юани активи (акции, облигации, заеми и депозити) се е увеличила повече от три пъти от около 3 трилиона юана на 10.8 трилиона юана.
Това въодушевление обаче бързо отшумява. Подкрепата на Китай за руската война в Украйна доведе до безпокойство относно претенциите на Пекин срещу Тайван. Геополитически опасения като това са част от широкото "пренастройване" на политическите рискове, свързани с Китай.
Някои водещи инвестиционни групи обявиха публично промяната във възгледите си и ревизираха в низходяща посока очакванията си за китайските капиталови пазари.
Стойността на чуждестранните инвестиции в Китай е намаляла с близо 20% през първите три месеца на годината, или с около 755 милиарда юана. Голяма част от този спад се обяснява със спада в оценките на акциите. Борсовият индекс CSI 300 е намалял с повече от 17% от началото на годината.
Мрачните настроения на външните инвеститори са тежък удар за намаляваща кохорта от либерални технократи в Китай, които все още работят усилено за отварянето на китайската икономика към света.
Много инвеститори виждат 2022 г. като водеща за бъдещата посока на политиката на Пекин. Оптимистичната перспектива е, че този мрачен период на идеологически кампании, грешки в политиката и забавяне на растежа е само част от подготовката за конгреса на компартията през есента.
След като той премине, прагматиците ще имат повече контрол върху политиката. "Нулевият COVID-19" ще бъде прекратен и подкрепата за икономиката и технологичните фирми ще бъде възобновена.
Песимистичното мнение е, че Си Дзинпин е сериозен относно посоката, в която е поел Китай през последните две години и че бъдещето ще бъде много по-идеологически наситено.