Активите на банките през третото тримесечие на 2023 г. са нараснали с 4.0 млрд. лв. (+2.5%) спрямо второто тримесечие и достигат 165.1 млрд. лв., като от тях кредитите и авансите заемат дял от 63.4%.

Това отчитат анализаторите на ОББ на база последните налични данни на БНБ и Евростат.

В рамките на кредитите и авансите, кредитите за домакинствата са се увеличили с 1.5 млрд. лв. (4.2%) или повече от два пъти по-значително в сравнение с тези за нефинансовите предприятия (фирмите), които нараснаха със 711 млн. лв. (1.5%).

„Важна причина за изпреварващата динамика при кредитирането на домакинствата бе задържането на лихвите. От друга страна, лихвите за фирмите реагираха на глобалната тенденция за покачване, като среднопретеглената левова лихва в този сегмент плавно се повиши – от 2.7% през септември 2022 г. на 3.8% година по-късно.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

От своя страна депозитите през третото тримесечие също нарастват, като тези на домакинства се увеличават с 1.8 млрд. лв. (2.4%) спрямо предходното тримесечие, а депозитите на нефинансовите предприятия нарастват с 1.9 млрд. лв. (4.5%).

„Собственият капитал в баланса на банковата система достигна 19.3 млрд. лв., което отговаря на прираст от 999 млн. лв. (5.4%) спрямо второто тримесечие и се дължи главно на повишението на печалбата.“, допълва Калчев.

Солидният ръст на банковия сектор поставя въпроса за неговата стабилност, особено предвид ключовата му роля в икономиката.

„В това отношение по данни на БНБ ликвидното покритие на сектора регистрира подобрение: 241.9% към септември при 225.6% към юни. Националният банков сектор е и по-ликвиден в сравнение с повечето водещи страни в ЕС. По другия ключов показател, този за капиталовата адекватност, също е така по последни налични данни за второто тримесечие.“, акцентира д-р Калчев.

Политиката на БНБ е насочена към гарантиране стабилността на сектора. Така за деветмесечието действаше повишен антицикличен буфер от 1.5%, приложим към местни рискови експозиции, който от октомври се повиши на 2.0%. Този буфер цели да засили устойчивостта на сектора при потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

„Освен това в две стъпки бяха повишени и минималните задължителни резерви на банките: от 5% на 10% за юни и от 10% на 12% от юли насам. С това БНБ цели по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени нива на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите в страната. Очаква се това да повлияе за охлаждане на кредитната активност и съответно за ускоряване забавянето на инфлацията в страната, както и за ограничаване на кредитния риск в банковата система“, посочва Емил Калчев.