Ум над материя: Възходът на мозъчно-компютърните интерфейси
Австралийски проекти са на върха на невротехнологичните постижения и интерфейсите човек-машина
Технологията за мозъчно-компютърен интерфейс (BCI) е в основата на филми като Ready Player One, The Matrix и Avatar. Но извън сферата на научната фантастика BCI се използва в реалността, за да помага на парализирани хора да общуват, да изучава сънищата и да контролира роботи.
Милиардерът предприемач Илон Мъск обяви през януари, че неговата компания за Neuralink е имплантирала компютърен чип в човек за първи път. През февруари той сподели, че пациентът е успял да управлява компютърна мишка с мислите си.
Целта на Neuralink е благородна: да помогне на хора, които иначе не могат да общуват и да взаимодействат с околната среда. Но подробностите са оскъдни, отбелязва The Guardian. Проектът веднага предизвика тревога относно неприкосновеността на мозъка, риска от хакерство и други неща, които могат да се объркат.
Д-р Стив Касем, старши научен сътрудник в Neuroscience Research Australia, казва, че новината за Neuralink трябва да се приема със сериозно подозрение. Той посочва, че това не е първата компания, която прави невронен имплант. Всъщност Австралия е "гореща точка" за неврологични изследвания.
Проект на Технологичния университет в Сидни (UTS) в момента е в третата фаза на демонстрация как войниците могат да използват мозъчните си сигнали, за да управляват куче-робот.
"Успяхме да демонстрираме, че един войник може да използва мозъка си, за да издаде команда, с която да възложи на кучето да достигне до определена дестинация напълно без ръце", казва професор Лин, директор на Центъра за изчислителен интелект на UTS.
Войникът използва очила за асистирана реалност със специален интерфейс, за да издава команди с мозъчен сигнал, изпращайки роботизираното куче на различни места. Лин казва, че те работят върху това технологията да стане масова, по-бърза и да може да контролира други устройства, като дронове.
Междувременно компанията Neurode от Сидни е създала слушалки, които помагат на хора със синдром на дефицит на вниманието, като наблюдават мозъка им и подават електронни импулси. Друг екип на UTS работи по DreamMachine, която има за цел да реконструира сънища от мозъчни сигнали. Тя използва изкуствен интелект и данни от електроенцефалограми, за да генерира образи от подсъзнанието.
Компанията Synchron стартира в университета в Мелбърн, а сега е базирана и в Ню Йорк. Тя е разработила мрежа, поставена в кръвоносните съдове на мозъка, която позволява на пациентите да използват интернет, изпращайки сигнал, който работи малко като Bluetooth. Хората могат да пазаруват онлайн, да пишат и пращат имейли и да общуват, използвайки технологията.
Synchron е имплантирала мрежата на редица пациенти и ги наблюдава, включително един пациент в Австралия, който страда от заболяване на моторния неврон.
"Смятам, че той е имал над 200 сеанса", казва Гил Ринд, старши директор на Synchron за напреднали технологии. "Той е в състояние да използва компютъра си чрез системата. С напредването на болестта му е истинско предизвикателство да използва физически бутони. Нашата технология му осигурява алтернативен метод за взаимодействие с компютъра му - за онлайн банкиране и комуникация с близките му."
Д-р Кристина Махер от Университета в Сидни казва, че технологията на Synchron е "на светлинни години напред" от тази на Илон Мъск и е по-усъвършенствана и по-безопасна, защото не изисква отворена мозъчна операция. Изследователите също така са публикували повече от 25 научни статии с примери за техни пациенти, добавя тя.
"Не знаем много за Neuralink. Моето разбиране е, че голям приоритет за тях е да тестват ефикасността и безопасността на своите хирургически роботи, така че те са много повече за роботизираната страна на нещата."
Разпространение и регулация
На фона на шумотевицата и обещанията на невротехнологиите обаче съществуват опасения относно това кой ще има достъп до тях и как ще бъдат защитени.
Махер казва, че става въпрос за балансиране на нуждата от иновации с подходящо регулиране, като същевременно се позволи достъп на хората, които наистина се нуждаят от тях. Тя посочва, че "неравенството между имащите и нямащите" се обсъжда в Австралия и в световен мащаб.
"Когато мозъчно-компютърните интерфейси станат по-разпространени, това наистина ще раздели хората на такива, които могат да си го позволят, и такива, които не могат."
Ринд казва, че Synchron се фокусира върху тези, които могат да спечелят най-много, като например хората с квадриплегия. "Бихме искали да разширим това, доколкото можем - надяваме се да достигнем до по-големи пазари и да помогнем на повече хора в нужда."
Личен, ключов момент за него е да види лицата на лекарите, екипа и семейството на първия пациент, който успешно получава импланта, пише The Guardian.
За Neuralink Касем предупреждава, че винаги ще има опасности, когато технологията се разработва от компания, която съществува с цел печалба. "План за мобилен телефон за вашия мозък не е това, което искаме", казва той. "А какво ще стане, ако това бъде хакнато? Винаги има риск, ако това не е затворена система."
По-вероятно от това обаче е компанията да използва данните на хората. "Подобно на всяко едно приложение на телефона и на компютъра ви, Neuralink ще следи колкото може повече. Всичко, което би могла. Това ще се съхранява някъде.", отбелязва Касем.
Махер посочва, че хакерството ще остане риск, ако устройствата са свързани с интернет, и е съгласен, че данните са голям проблем. Тя казва, че голяма част от нашата информация от социалните мрежи, биометрични и други данни вече са на разположение, но тези за мозъка са различни. "Макар че компаниите за BCI са обект на същите закони за защита на личните данни, разликата е, че това са вашите лични мисли.
Касем обяснява, че въпреки опасенията относно неприкосновеността на личния живот, взаимодействието с мозъка крие вълнуващи възможности. "Трябва да помним колко мощен и значим е мозъкът. Всичко, което сте сега, всичко, което сте били, и всичко, което ще бъдете, се дължи на вашия мозък, нищо друго."
В мозъка има трилиони невронни връзки, което води до "неограничени възможности", посочва той, цитирайки американския физик Емерсън Пю. "Ако човешкият мозък беше толкова прост, че да можем да го разберем, щяхме да сме толкова прости, че да не можем".