През 1995 г. Илейн и Артър Арон, психолози от Държавния университет на Ню Йорк, си задават въпроса как обикновените хора (например колеги) се свързват помежду си, без да имат усещането, че някой превишава правата им.

Особено ги интересува дали има начин непознати – да речем, човек от счетоводството и друг от маркетинга, да се превърнат в приятели, независимо колко много или малко общо имат помежду си.

С цел да намерят "практическа методология за създаване на близост", двамата провели експеримент.

Поставили два стола върху яркооранжев килим в стая без прозорци и поканили непознати хора по двойки да влязат, да седнат и да си зададат списък с въпроси. Никой от участниците, които наброявали над 300 души, не се познавал с друг преди да влезе в стаята. Всяка сесия била само по 60 минути.

Въпросите били подбрани от изследователите и варирали от несериозни ("Кога за последен път си припявахте?") до дълбоки ("Ако това е последната вечер в живота ви, без да имате възможност да общувате, за какво най-много бихте съжалявали, че не сте казали на някого?").

След това всяка двойка участници си тръгвала. Но когато изследователите ги проследили седем седмици по-късно, установили, че 57% от тях са потърсили своя събеседник в дните и седмиците след експеримента.

35% от участниците се събирали, за да си общуват. Една двойка отишла на вечеря, след това изгледала няколко филма на кино, а година по-късно, когато се оженили, поканили всички от психологическата лаборатория на церемонията.

В крайна сметка психолозите изготвят списък с 36 въпроса, които всеки може да използва, за да предизвика "продължително, ескалиращо, реципрочно, личностно саморазкриване".

Тези въпроси, известни като "дълбоки въпроси", стават известни сред социолози, психолози и читатели, разказва в статия за Harvard Business Review Чарлз Дюиг.

Как да поправите най-голямата грешка при служебна комуникация

Изводът от тази история е, че не се раждаме с умението да общуваме ефективно. Напротив, отличната комуникация е умение, което почти всеки може да усвои, предприемайки следните стъпки: подготовка преди разговора, задаване на задълбочени въпроси по време на разговора и задаване и отговаряне на последващи въпроси по време на разговора.

В контекста на работата овладяването на всяка стъпка може да помогне да се превърнете в "суперкомуникатор" – човек, който може да се свърже с почти всеки, като открива как направи това дори при най-невероятните обстоятелства.

По-важното е, че това може да ви помогне да изградите трайни връзки с хора на всички нива в компанията – връзки, малко по-дълбоки от типичните професионални отношения. За всички, но особено за служителите, които тепърва започват кариерата си, те имат решаващо значение за увеличаване на видимостта и влиянието ви, и могат да помогнат да се развиете в или извън вашата роля.

Стъпка 1: Подгответе се преди разговора

В експеримент, насочен да помогне на хората да намалят тревожността, свързана с разговорите, участниците са помолени да запишат няколко теми, които биха искали да обсъдят, преди да започне дискусията.

Това упражнение отнема около 30 секунди и записаните теми често не се появяват, когато разговорът започне.

Изследователите установяват, че самото изготвяне на списъка е допринесло за по-доброто протичане на разговорите. Имало е по-малко неловки паузи, по-малко притеснения, а след това хората са казали, че се чувстват по-ангажирани.

На работното място можете да използвате тази стратегия, преди да се свържете с нов човек, особено ако се чувствате притеснени или нервни от срещата.

Независимо дали се срещате с ръководителя си за първи път, излизате на кафе с потенциален ментор или се опитвате да установите контакт с колега, на когото се възхищавате, преди началото на разговора помислете за няколко теми, които бихте искали да обсъдите.

Те могат да са както свързани с работата, така и не. Може да ги направите общи: Какво е правил колегата ви през уикенда, какво мисли за снощния бейзболен мач или какви проекти очаква с нетърпение през тримесечието.

Ползата от това упражнение е, че дори никога да не говорите за нещата от списъка, имате ги в задния си джоб, в случай че разговорът зацикли. Предвиждайки какво ще обсъждате, е по-вероятно да се чувствате уверени и подготвени за интересен диалог.

5 начина за справяне с трудни характери на работното място

Стъпка 2: Задавайте задълбочени въпроси

След като разговорът започне, задайте един или два задълбочени въпроса, които ще ви помогнат да опознаете колегата си по смислен начин.

Задълбоченият въпрос изисква от някого да опише своите убеждения, ценности и преживявания по начин, който разкрива нещо за него отвъд простите факти от живота му.

Той може да звучи като "Какъв би бил перфектният ти ден?" или по-усложнен, като "За какво съжаляваш най-много?". Някои дълбоки въпроси може дори да не изглеждат такива на пръв поглед: "Разкажи ми за семейството си" или "Защо си толкова щастлив днес?".

Въпреки това те са дълбоки, защото приканват другите да обяснят какво ги кара да се гордеят или тревожат, да се радват или вълнуват.

Ако се затруднявате да измислите задълбочен въпрос по средата на разговора, не забравяйте, че почти всеки въпрос може да се превърне в такъв:

Въпрос: Къде живееш? | Дълбок въпрос: Какво харесваш в квартала си?

Въпрос: Къде си работил преди да дойдеш тук? | Дълбок въпрос: Коя е любимата ти работа досега?

Въпрос: Къде си завършил образованието си? | Дълбок въпрос: Кое беше най-хубавото в университета за теб?

Въпрос: Имаш ли деца? | Дълбок въпрос: Какво е семейството ти?

Забележете как въпросите за фактите ("Къде живееш?") често водят до задънена улица в разговора (Живея в Бостън). Същите тези запитвания обаче, леко преработени ("Какво харесваш в квартала си?"), приканват другите да споделят кои са ("Харесва ми, че е близо до града, защото много обичам да ходя на театър в центъра.").

10 начина за усъвършенстване на комуникативните ви умения

Много по-лесно е да се зададе дълбок въпрос, отколкото си мислим, обяснява Никълъс Епли, професор от Чикагския университет.

"Например, когато съм във влака и разговарям с хора, които пътуват за работа, мога да ги попитам: "С какво си изкарвате прехраната? А след това мога да кажа: "Обичате ли тази работа?" или "Има ли нещо друго, което мечтаете да правите?". И точно тук вече сте задали два въпроса и сте стигнали до мечтите на някого."

Ето няколко насоки, които могат да ви помогнат по време на разговор:

Попитайте за убежденията или ценностите на някого ("Как реши да станеш учител?")

Помолете някого да направи преценка ("Радваш ли се, че учиш право?").

Попитайте за преживяванията на някого ("Какво беше за теб да посетиш Америка?").

Този вид въпроси не са натрапчиви, а покани към някого да сподели убежденията си за образованието, какво цени в дадена работа или да разсъждава върху избора си, а не просто да описва работата си.

Кафе с колеги, а после работа от вкъщи - нова тенденция в трудовия процес

Стъпка 3: Задавайте последващи въпроси

Една от причините, поради които дълбоките въпроси са толкова силни, е, че те предлагат покана, без да преминават в искане, на някого да разкрие нещо лично.

Но какво трябва да направите, след като вече сте задали задълбочен въпрос?

През 2016 г. група учени от Харвард разглеждат внимателно стотици разговори, записани по време на събития като срещи за бързи запознанства и преценяват кои са били успешни и кои не.

Установяват, че по време на успешните разговори хората са склонни да си задават задълбочени въпроси, но има и друго ключово откритие: Най-добрите събеседници задават последващи въпроси, с които показват, че слушат.

Тези въпроси са сигнал, "че искате да знаете повече", казва един от изследователите, Майкъл Йоманс. Едно от най-добрите неща при последващите въпроси, допълва той, е че те ни дават възможност да отвърнем на човека отсреща.

Например, да кажем, че вашият приятел, ментор или шеф в работата завършва отговора на дълбокия ви въпрос ("Коя беше любимата ви част от университета?"), но не успява да зададе свой въпрос. Можете да поддържате потока на диалога, като сами отговорите на същия въпрос и след това продължите с друг дълбок въпрос.

Опитайте се да съответствате на уязвимостта или откритостта на другия човек и открийте какво ви свързва. Дори и да произхождате от различни среди, вероятно има ценности, убеждения и преживявания, които споделяте.

Така често се свързваме с хората в реалния свят - като питаме някого как се чувства, а после следваме въпроси, които разкриват как се чувстваме ние. Това е и трикът да се превърнете в суперкомуникатор на работното място и във всяка друга област от живота си.

Да станете умел комуникатор е първата стъпка към изграждането на трайни взаимоотношения, такива, които ще ви помогнат да блеснете в ролята си и ще ви осигурят връзките, от които се нуждаете, за да се развивате.

Чарлз Дюиг е автор на "Суперкомуникатори" и бестселърите на New York Times "Силата на навиците" и "По-умно, по-бързо, по-добре". Той е щатен автор в The New Yorker, а преди това е репортер в New York Times, където през 2013 г. печели "Пулицър" за репортаж.