По-скъпo и зрелищнo от всякога: Как и къде вечеря елитът от Уолстрийт
Манхатън е остров на прегладнели богаташи, които търсят къде да се позабавляват – банкери от Уолстрийт, лидери на технологични компании, заможни хора от различни поколения, красиви и не чак толкова знаменитости
Ню Йорк никога не спи.
Барове, ресторанти, закусвални и всякакъв вид заведения поддържат живота 24/7 в този огромен, шумен и бляскав мегаполис.
И докато останалата част от икономиката на страната – бизнесът, инвеститорите, експертите, обикновените хора, прекараха 2023 г. в състояние на безпокойство и очакване на рецесията, която така и не дойде, бастионите на ресторантския елит излязоха от пандемията по-горди и екстравагантни от всякога, пише в материал по темата Business Insider.
Атмосферата напомня за Древен Рим и ако в Ню Йорк има легализирана форма на популярен кървав спорт, като този на гладиаторите, в нашата епоха той е ресторантьорството.
Да се храниш в най-търсените ресторанти е упражнение на умението да губиш. В стария Ню Йорк парите и престижът бяха валутите, които можеха да ви осигурят място, където пожелаете.
Но интернет и приложения като Resy премахнаха личния контакт и превърнаха получаването на желаната маса в подобие на игра. Престижът може все още да има думата, но само донякъде, или по-точно, до там, където се намесват ботовете, програмирани да правят резервации.
Нарастването на търсенето обаче не улеснява бизнеса. Цените на хранителните продукти се качват постоянно, а горещия пазар на труда прави наемането на персонал трудна мисия. И разбира се – неумолимо покачване на цените наемите в Ню Йорк.
Максималистична естетика на мафията
Въпреки това новите ресторанти непрекъснато се роят. И не просто ресторанти – луксозни, максималистични заведения с менюта, включващи толкова интернационални предложения, колкото и самият град. Новата вълна е в ярък контраст с предишната ера на ресторантьорството.
След финансовата криза Голямата ябълка сякаш възприе философията на Стив Джобс и представи ресторанти с изчистени линии, семпъл дизайн и някаква мистична недоизказаност, създаваща тайнственост. С днешна дата, градът се връща към нещо като максималистична естетика на мафията, която винаги поръчва "по много, с още повече гарнитура".
Под блестящата победа над пандемията и славното завръщане на ресторантьорството, в мегаполиса все още има огромно разделение между имащите и нямащите.
С отшумяването на локдауните, новата икономика разкри драматичната разлика между тези, които предполагат, че могат да се справят с инфлационния шок и онези, които са убедени, че не могат.
Затова е логично Манхатън, където разликата в доходите е по-голяма от всеки друг окръг в страната, да е авангардът на тази американска вибрационна революция.
Това е остров на прегладнели богаташи, които търсят къде да се позабавляват – банкери от Уолстрийт, лидери на технологични компании, заможни хора от различни поколения, красиви и не чак толкова знаменитости.
Голямата ябълка отвръща на удара
Откриването на нов бизнес навсякъде е акт на надежда. Откриването на ресторант – още повече. Откриването на ресторант в Ню Йорк обаче изисква да имате вярата на средновековен светец.
За индустрия, която и без това съществуваше на ръба, пандемията изглеждаше като катастрофа. Ако не бяха приложенията за доставка, креативните локации за сядане на открито и упоритата съпротива на самите граждани да се научат да използват кухните в домовете си, ситуацията щеше да е много различна.
Но в този град, дори една нерегистрирана дупка в стената, в която се сервира първокласна юфка от Синцзян, може да бъде магнит за клиенти, а храната – невероятно добра.
При целия този хаос Ню Йорк прие обстоятелствата и когато пандемията го завладя, това се превърна в негова суперсила. Първият ресторант Fish Cheeks отваря врати през 2017 г. и не се превръща в магнит за жителите в центъра. По време на пандемията той оцелява, както и другите ресторанти – увеличава доставките на храна и създава места за сядане на открито.
Собственикът казва, че след затишие по време на прекъсването на работата, приходите вече се връщат към нормалния цикъл на ресторантьорския бизнес: бавно начало на годината, натоварена пролет, по-бавно лято, а след това мания, започваща през есента и продължаваща през целия празничен сезон.
Оттогава насам нюйоркчани не се страхуват от рецесията, а просто харчат така, сякаш тя никога няма да дойде – особено за храна, напитки и развлечения. До края на март 2023 г. разходите за нощен живот са достигнали 11% над нивата отпреди пандемията, сочи доклад на Mastercard.
Не е трудно да се разбере защо. Малцина в цяла Америка са живели в толкова трудно през пандемията, колкото нюйоркчани. След като отмина, те залагат всичко на завръщането на институциите, които са гръбнакът на културата на града.
"Имам чувството, че сме се върнали там, където бяхме преди пандемията. Сега хората харчат повече от всякога, а ресторантите отново отварят врати. Всяка седмица се откриват нови, хитови ресторанти", допълва собственикът на Fish Cheeks.
Навсякъде има хайвер
Ето какво прави градът в момента.
Клубната клиентела се завръща, а поколението Z, което твърди, че не обича забавленията, присъства там с пълна сила. Фронтменът на LCD Soundsystem Джеймс Мърфи има ресторант, който продава сварени яйца за 25 долара. Естествено, неговите са с хайвер. Навсякъде има хайвер.
В Coqodaq, току-що открит корейски ресторант с фокус върху пърженото пиле, приличащ на църква в Лас Вегас, може да си поръчате идеално изпечено с пиле с хайвер. Това ще ви струва 28 долара и каквото ви е необходимо, за да се справите с порцията си, докато гледате как хранителни инфлуенсъри в TikTok напълно губят ума си.
Заможната класа в мегаполиса не се променя: едни и същи акули от Уолстрийт, брокери, наследници на доверителни фондове (американски и чуждестранни), шикозни звезди, технолидери на стартъп еднорози и обикновени, никога не спящи мошеници. Вкусовете им също не са се променили.
Социалните клубове и ресторанти с достъп само срещу членска карта са в апогея си. Новият Aman има частен клуб с такса 200 000 долара, докато в ZZ's, е „скромните“ 20 000 долара и 10 000 долара годишно членство. Има и Cruz и Cipriani (и двата частни клуба, нямат връзка), както и старата Soho House, разраснала се до три локации.
Сега най-търсените ресторанти могат да функционират изключително като клубове – познаваш някого, чакаш с часове, играеш с дигиталната система за резервации, молиш се – и тогава може би ще получиш място в приличен час, например в 21:30 ч (ако имаш късмет) или в 17:30 ч (ако си се отказал от забавлението).
Един град е късметлия, ако има две или три заведения, достатъчно ефирни, за да ви пренесат в свят, където всичко, което виждате или докосвате, е ценно.
Ню Йорк ги открива с шеметна скорост. Съвсем наскоро прочутият шеф-готвач Жан-Жорж Вонгерихтен отвори Four Twenty-Five на Парк Авеню, където имаш чувството, че вечеряш върху кристален облак.
Това е място, на което може да се наблюдава много класическа висша класа – ултрапрофесионалисти, жени, които имат достатъчно пари, но твърде много самочувствие, за да бъдат като в "Отчаяни съпруги", финансови мениджъри, които пият в разкошния бар след късна вечер в офиса. За тях трябва да има елегантност по всяко време.
Ресторантите като огледало на града
Проучването на най-бляскавите ресторанти и заведения в Ню Йорк, разбира се, не дава пълна картина за това как се възстановява градът. Пандемията беше жесток урок, който показа как инфлационният шок се отразява на заможните хора много по-слабо, отколкото на останалите.
Според доклад на TouchBistro, компания за услуги за продажба на ресторанти, маржовете на заведенията в мегаполиса са били средно около 9,2% през 2023 г., което е спад от 10,1% годишно през 2022 г. и малко под средната стойност за страната от 9,3%. Операторите на заведения за хранене са похарчили 43% повече за храна през 2023 г., отколкото през 2022 г., което е най-големият скок в САЩ. Текучеството на персонала е било около 31% през 2023 г. Средният процент за страната е 28%.
Всеки ресторант се сблъсква с тези проблеми, но способността да се справят с нарастващите разходи, като същевременно задържат клиентите, варира значително. Проучване от декември на Нюйоркския алианс на хотелиерите установи, че докато 37% от анкетираните се чувстват положително относно бъдещите приходи, 30% са песимистично настроени, а други 20% не са несигурни.
"Ресторантите и баровете в Ню Йорк преживяват неравномерно възстановяване от пандемията четири години след като COVID-19 удари града ни", коментира Андрю Риги, изпълнителен директор на New York City Hospitality Alliance. "Докато някои са се възстановили, други все още се борят", допълва той.
Ресторантьорският бранш е огледало на града.
Заможните се радват на нови салони в лъскави сгради. Бедните са травмирани от рекордно високите наеми.
Никой няма отговор за имотната криза в Ню Йорк, където през 2023 г. свободните жилища за отдаване под наем са намалели до 1,4%. За нормален процент се смятат между 5 и 8%. Ето защо някои ресторанти са притиснати, защото и техните клиенти са притиснати.
Постепенно, страната започва да вижда това, което вижда Ню Йорк: Най-лошото отминава.
Индексът на потребителските нагласи на Мичиганския университет показва значително подобрение през последните два месеца, а перспективите за инфлацията продължават да се подобряват.
Между лукса в чинията и вечерята с мюсли
Това е фантастична новина, но както анализаторите на UBS отбелязаха, това, че не се чувстваме зле, не означава, че непременно се чувстваме добре.
"Настроенията би трябвало да продължат да се подобряват с напредването на дезинфлацията, намаляването на лихвите от страна на Фед и по-нататъшното нарастване на реалните доходи", пишат анализаторите на UBS.
Инфлацията вреди на всички, но тя е катастрофална за хората, които просто се справят – или тъкмо започват да спестяват по малко.
В едно стряскащо интервю, главният изпълнителен директор на WK Kellogg Гари Пилник е развълнуван да заяви, че посланието на компанията – мюсли за вечеря "се е наложило много добре". "Зърнените храни за вечеря са нещо, което е много модерно сега и очакваме да продължи, тъй като потребителят е подложен на натиск", коментира той.
Ако една пандемия не може да победи Ню Йорк, то една малка инфлация също няма да го направи. Това, което може обаче, е да ни разкрие слабостите на обществото.
Последната Златна епоха беше както време на растеж и жизненост, така и на корупция и неравенство, или казано по друг начин – предупреждение за града и цялата страна.
Наблюдаването на инфлацията също е предупреждение. Тя показва как изглежда американската икономика, след шок, какъвто беше пандемията. Ако трябва да обобщим: богатите ядат хайвер в Ню Йорк, а бедните слагат мюсли на масата.