Върви, народе възродени!

На 24 май България чества Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност.

„24 май е най-българският, най-обединяващият ни и най-светъл празник. Защото знанието и писмеността са светлината, която осветява пътя на българите и в най-тъмните и тежките им дни. 24 май е денят на почит към словото, към знанието, към духовността. “

Това заяви в приветствието си към учителите, учените, университетските преподаватели, учениците и студентите по повод 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков.

Словото и знанието са в основата на живота. Те са памет, градят моста между минало и бъдеще, свързват поколенията. Те са непреходни.

„Този ден е гордост и радост за всички българи, където и да се намират по света. Защото нашите букви са нашата идентичност и нашият принос за многообразието на европейската култура. Те са българското културно наследство, съхранено от нашата държава от далечни векове до днес.

Безусловно България е част от съвременна Европа чрез своята азбука, книжовност, богослужебна традиция и духовен опит“, добавя министърът, цитиран от БТА.

Наше призвание, съдба и отговорност е да пазим, да развиваме и да обогатяваме свещения ни език като хранител на смисли и значения, на светлина и бъднина за нашите деца. Защото знанието винаги прави светло бъдещето ни.

Георги Господинов: Докато хората си говорят, разказват и се слушат, нищо не е загубено

„В езика и книжовността има място за всички. И всяка наука за света и човека тръгва оттук. От трийсетината букви, които сме научили като деца, от училището, от книгите, от езика на който мислим. Защото, както знаем, ние винаги мислим в границите на езика, през него.“, това отбеляза в академично слово пред БАН по повод 24 май писателят Георги Господинов.

Празникът е и затова, за да си кажем и едно-две непразнични неща, подчерта той.

Живеем в счупено време, векът е разглобен, както казва Хамлет. И едно от най-счупените неща е разговорът между нас.

Разпадите в едно общество тръгват от разпадите в общуването вътре в него, общуване и общество не са случайно близки. Езикът е отровен в самати си същина, да произвежда смисъл и да обозначава истинни неща. Конспиративните теории, които са обидни за едно общество на разума, речта на омразата, дехуманизираща човека и човешкото в него, са сред най-опасните катаклизми днес, близки по заплашителност до войните, които се водят, и до климатичния апокалипсис. Казах по-горе, че сме направени от това, което изричаме. И ако изречеш сто пъти нож, ножът ще се появи в ръката ти.

Неслучайно най-мрачните периоди в историята на човечеството, включително тези през двайсети век, са започнали с използването на дехуманизиращ език, заличаващ човешките черти в другия.  Когато през думите извадиш другия от човешкия род, можеш да правиш каквото искаш с него. На това разчитат най-страшните идеологии. 

Обезчовечаването на човека започва с обезчовечаването на езика за него. Нашите истории, разговорите помежду ни са единственото лепило, което може да ни събере отново заедно.

Докато хората си говорят, разказват и се слушат, нищо не е загубено“, посочи в словото си Господинов.

„Светът се сменя пред очите ни, децата ни се отдалечават от нас със скоростта на светлината и ние и начинът, по който се опитваме да преподаваме в училище, кретаме понякога с волска кола подир тях. Вероятно трябва да се учим взаимо, една нова взаимоучителна метода между нас и нашите деца, с всички предизвикателства на това, което идва. Иска се ново знание, нови умения и нова чувствителност. Нова функционална и емоционална грамотност.

Сънят на разума ражда чудовища, казваше Гоя. Сънят на сърцето също, можем да добавим. Както и сънят на обществата ражда чудовища. Дано не проспим това.“

Затова книжовността и просветата днес са въпрос не просто на образование, а са екзистенциално важен и напрегнат въпрос на оцеляване и на бъдеще. С такава сериозност следва да гледаме на него.

„Точно преди една година, на този ден имах честта при получаването на една награда да произнеса на български в сърцето на Лондон, следните думи, с които ще  завърша и това слово: Честит език! Честити букви! Честито чудо на езика!“, завърши словото си носителят на Международната награда „Букър“ за 2023 г.

Пълният текст на словото на Георги Господинов вижте ТУК.

Брилянтен роман: "Времеубежище" на Георги Господинов спечели "Букър"

Мерки за сигурност в центъра на София

Националната служба за охрана (НСО) въвежда мерки за сигурност в столицата в района около Паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека, съобщиха от НСО.

Програмата за официално честване на празника в София ще започне с тържествено шествие от 10:30 ч., което ще тръгне от Археологическия музей. В 11:00 ч. пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ ще се проведе официалната церемония по случай 24 май.

Достъп на граждани до зоната за сигурност пред Националната библиотека ще бъде осигуряван от 9:30 ч. през два пункта за проверка – на ул. „Шипка“ (срещу СУ „Св. Климент Охридски“) и на бул. „Васил Левски“ (срещу Националната художествена академия). Гражданите ще бъдат проверявани с детектори за метал и скенери за наличие на огнестрелни и хладни оръжия, остри предмети, експлозиви и леснозапалими вещества, източници на йонизиращи лъчения, фойерверки и други пиротехнически изделия. Граждани, които носят обемисти багажи, няма да бъдат допускани. Достъпът на лица във видимо неадекватно състояние също ще бъде ограничаван.

За времето от 10:30 ч. до 13:00 ч. се въвежда забрана за използване на безпилотни летателни системи (дронове) в зоната за сигурност, посочват от НСО. Още за транспортните промени в столицата вижте ТУК

Честваме Деня на българската култура и славянската писменост

Празникът в лабиринта на историята

24 май е обявен за официален празник със Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г., припомня БТА.

За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив на 11 май по стар стил през 1851 г. - по инициатива на Найден Геров. 

С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. 24 май се отбелязва като църковен, училищен и всенароден празник. След 1969 г. Българската православна църква отбелязва Деня на светите равноапостолни Кирил и Методий на 11 май.

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 44-ото Народно събрание на 9 декември 2020 г., 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Мощите на Кирил и Методий идват за първи път в България

Делото на Светите братя

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий.

Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.

В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език.

Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент".

Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.

Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.